Решение № 6951 от 26.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Лясковец чрез председателя му Г. Петров против Решение 369 от 14.11.2022 г., постановено по адм. дело 344/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Касаторът твърди недопустимост, евентуално неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата на кмета на община Лясковец срещу т. 3 от Решение 390/14.04.2022г. на ОбС-Лясковец в частта, с която на основание чл.21,ал.1,т.5 вр. с чл.38, ал.7 от ЗМСМА са определени възнагражденията на кмета на общината и на кметовете на населените места в Община Лясковец, бъде отхвърлена с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет Лясковец, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Кметът на Община -Лясковец, редовно призован , се представлява от адв. Г.Кирилова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмено отговор на касационната жалба, устно- в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, М. Атанасов от [населено място], редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът, С. Стоянов от [населено място] дял, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът, М. Попов от [населено място], редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът, М. Люцканов от [населено място], редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът, К. Колева от [населено място], редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на кмета на община Лясковец срещу т.3 от Решение 390/14.04.2022г. на ОбС - Лясковец в частта, с която на основание чл.21,ал.1,т.5 вр. с чл.38, ал.7 от ЗМСМА са определени възнагражденията на кмета на общината и на кметовете на населените места в Община Лясковец. Тъй като Решението на общинския съвет, точка 3 от което се обжалва, е за приемане на бюджета на община Лясковец за 2022г., производството по делото е разгледано от тричленен състав на съда с оглед приетото с ТР 2/16.04.2013г., постановено по т.д. 4/2011г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС. С обжалваното решение административният съд е отменил т.3 от Решение 390/14.04.2022г. на ОбС - Лясковец в обжалваната му част и е върнал преписката в оспорената и отменена част на Общински съвет Лясковец за определяне размерите на трудовите възнаграждения на кмета на общината и на кметовете на населените места в същата община при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на същото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на общинския съвет в обжалваната част на т.3 е незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. С обжалваната част на акта Общински съвет- Лясковец е приел такъв размер на трудовите възнаграждения на кмета на общината и на кметовете на населените места в общината, който не съответства на мотивираното предложение на самия кмет, изработил и внесъл за гласуване проектобюджета на общината за съответната година / част от който е и оспорената т.3/, а се е съобразил с допълнително внесено предложение от общинския съветник Т. Тодоров. Доколкото това предложение на общинския съветник не съдържало мотиви и не било реципрочно по обоснованост на внесеното от кмета първоначално предложение за размера на тези трудови възнаграждения като част от предложения проектобюджет за 2022г., според съда приетото решение в обжалваната му част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи неговата незаконосъобразност. Отделно от гореизложеното АС-Велико Търново е приел, че обжалваната част от акта на общински съвет Лясковец е постановена и в противоречие с материалноправните разпоредби. С т.3 от решението трудовите възнаграждения на кметовете са определени като брутна заплата , като не е уважено предложението на кмета на общината същите да се състоят от сбора между основно трудово възнаграждение/ по-ниско от определеното с решението/ и допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/за придобит трудов стаж и професионален опит, съставляващ определен в установените нормативни граници процент от основното трудово възнаграждение. Според съда и доколкото съгласно чл.38, ал.7 от ЗМСМА кметовете на общината и на населените места в нея имат всички права по трудови правоотношения, същите имат право и на ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит. Този правен извод съдът е обосновал, позовавайки се на разпоредбата на чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която брутната работна заплатата се състои от основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ и наредбата, както и на разпоредбите на чл.6, ал.1, т.1 и чл.12 от Наредбата сред допълнителните трудови възнаграждения, съгласно които сред предвидените в тази наредба допълнителни трудови възнаграждения е и ДТВ за трудов стаж и професионален опит, което е и задължително. По горните съображения ВТАС е заключил, че като не е предвидено ДТВ за придобит стаж и професионален опит като елемент, участващ във формирането на възнагражденията на кметовете на общината и на населените места, са нарушени горецитираните императивни законови разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно, макар и по частично различни от изложените в съдебното решение съображения. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение, доколкото квалификацията на оспорената т.3 от решението на ОбС-Лясковец като административен акт е направена с Определение 19/01.07.2022г. по гр.д. 17/2022г. по описа на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, което е задължително за настоящата касационна инстанция. Основателни са оплакванията в касационната жалба за това, че неправилно съдът е заключил, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на т.3 от решението на ОбС-Лясковец, изразяващо се в това, че предложението на общинския съветник Т.Тодоров не било мотивирано в същата степен, в която е мотивирано и предложението на кмета на общината като вносител на тази точка от проектобюджета на общината. При извършени обсъждания на проектобюджета, в т.ч. и на заплатите на кмета на общината и кметовете на населени места, лицата, които участват в обсъжданията и правят предложения за изменения на проектобюджета, стига да са оправомощени за това, не дължат мотивиране на предложенията си в същата степен, в каквато е обосновката на кмета на общината при внасяне на проектобюджета. Неоснователни обаче са другите оплаквания в жалбата за неправилност на съдебното решение. Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло развитите от АС-Велико Търново доводи за неправилност на т.3 от решението на ОбС-Лясковец поради противоречието му с разпоредбите на чл.38, ал.7 от ЗМСМА, чл.3, чл.6, ал.1,т.1 и чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,