Решение № 7595 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2012 г.

Решение № 7595 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София против решение № 2738/19.05.2012 г., постановено по адм. д. № 10390/2011 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответникът - "Медиком" ЕООД оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител адв. Челебиев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилно, в съответствие с материалния закон постановено съдебно решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна. С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед № Д-04/3.11.2011 г. на директора на РИОСВ - София, с която на основание чл. 101, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) отм., е наредено спиране на експлоатацията на инсталации за третиране на опасни болнични отпадъци на площадка с местонахождение гр. София, област София, район Триадица, ул. "Георги Софийски" № 3 с оператор фирма "Медиком" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Троян, до монтиране на система за собствени непрекъснати измервания (СНИ) и собствени периодични измервания (СПИ) на емисиите на вредни вещества от дейността на инсинератора за изгаряне на болнични отпадъци към Военномедицинска академия София. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че разрешената дейност на търговското дружество за управление на отпадъци включва третиране на опасни отпадъци. А по силата на чл. 101, ал. 1 от ЗУО отм. правомощието по налагане на принудителна административна мярка "спиране на експлоатацията на инсталации за обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци" е дадено в изключителната компетентност на министъра на околната среда и водите. Следователно произнесената от директора на РИОСВ - София заповед за налагане на ПАМ отнасяща се до управление на опасни болнични отпадъци е при липса на материална компетентност, което я прави нищожна. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Споделят се от настоящата инстанция разсъжденията за приложимата в разглеждания случай правна разпоредба на чл. 101, ал. 1, т. 2 от ЗУО отм., регламентираща изключителната компетентност на министъра на околната среда и водите да издава заповеди за налагане на ПАМ в хипотезата на управление на опасни отпадъци, а не посочената в оспорената заповед пред АССГ разпоредба на чл. 101, ал. 2, т. 2, която действително оправомощава директора на РИОСВ да налага ПАМ, но в различни от процесния случаи. Изводите са основани на подробния анализ на разрешение № 12-ДО-389-00/2003 г., издадено на "Медиком" ЕООД за извършване на дейности по управление на отпадъци, включително опасни отпадъци, което многократно е изменяно и допълвано, включително с Р № 12-ДО-666-03/2011 г., без да бъде изключено управлението на опасните отпадъци. ЗУО отм., относим към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ не предвижда правна възможност за делегиране на правомощието по чл. 101, ал. 1 от закона за налагане на ПАМ, поради което правилно и в съответствие с материалния закон, решаващият съд приема, че административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган е нищожен. Неоснователно е и касационното възражение за допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително в мотивите на първоинстанционното решение не са изложени съображения по всички основания по чл. 146 от АПК така както го задължава нормата на чл. 168 от АПК за приложението на ПАМ, но настоящата инстанция намира, че това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не променя крайния правилен извод за нищожност на заповед № Д-04/3.11.2011 г. на директора на РИОСВ - София, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден с настоящия. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на "Медиком" ЕООД разноски по делото в размер на 1 600 лв., възнаграждение за един адвокат, които съдът не намира за прекомерно високи в каквато насока възразява процесуалният представител на РИОСВ - София. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,