Решение № 351 от 30.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 290/2010 г.

Решение № 351 от 30.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 290/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на определение № 268 от 11.02.2010 г. постановено по НЧД № 266/2010 г. на Плевенския районен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване нарушение на материалния закон, което е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че съдът е направил неправилна преценка на обстоятелствата от значение за групиране на наказанията и е определил общи наказания за престъпления, които се намират в отношение на рецидив. Иска се определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначеният му защитник изразява становище да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С определение № 268 от 11.02.2010 г. по НЧД № 266/2010 г., постановено в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК Плевенският районен съд е групирал наказанията на осъдения А. И. И. по отразените в свидетелството му за съдимост седем влязли в сила присъди, като му е определил общо наказание пробация включващо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото, всички за срок от по една година по присъдите по НОХ дело № 499/2006 г. и НОХ дело № 2074/2006 г. и е приспаднал изтърпяните части и общо наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор по присъдите по НОХ дело № 2503/2008 г. и НОХ дело № 2475/2009 г. и е приспаднал изтърпяните части. Постановил е отделно изтърпяване на наказанията по НОХ дело № 701/2009 г. и НОХ дело № 2169/2009 г. На основание чл. 68 НК е привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХ дело № 1326/2006 г. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е частично основателно поради следните съображения: Делото е разгледано за втори път от Плевенския районен съд, след като с решение № 20 от 20.01.2010 г. по ВЧНД № 1280/2009 г. въззивната инстанция е отменила определението, с което е било извършено групиране на наказанията на осъдения А. И. И. поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в пълната липса на мотиви, което не дава възможност да се провери правилността на съдебният акт. Отделно от това е констатирано и нарушение на материалния закон изразило се в неправилно групиране на наказанията по НОХ дело № 2503/2008 г. и НОХ дело № 2475/2009 г. и неправилното приложение на чл. 68, ал. 1 НК за групираното наказание по НОХ дело № 1326/2006 г. и НОХ дело № 2074/2006 г. При повторното разглеждане на делото съдът не е изпълнил задължението си по чл. 14 НПК, като не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства от значение за групиране на наказанията, а именно времето на извършване на деянията, влизането на присъдите в сила и размерите на наложените наказания. Допуснатото нарушение е довело до групиране на наказанията за деяния, които са извършени в условията на рецидив и до нарушение на принципа за най-благоприятното съчетание, задължаващ съда при няколко възможности да групира наказанията по начин, при който ще се търпи най-малко по размер общо наказание. Основателен е довода в искането за допуснато нарушение на материалния закон с групиране на наказанията по НОХ дело № 2503/2008 г. и НОХ дело № 2475/2009 г. защото първата присъда е влязла в сила на 16.07.2008 г., а деянието, за което е осъден по втората присъда е извършено на 9.06.2009 г. Двете деяния се намират в рецидив помежду си и наложените за тях наказания следва да бъдат изтърпяни поотделно. Следва да се посочи, че при повторното разглеждане на делото това нарушение не е могло да бъде отстранено, защото съвкупността е обособена по този начин още при първото групиране на наказанията, а постановеното определение е било отменено само по жалба на осъдения и е недопустимо да се утежнява положението му. Неоснователен е довода за допуснато нарушение на закона в частта, с която е определено общо наказание по присъдите по НОХ дело № 499/2006 г. и НОХ дело № 2074/2006 г. Деянията, за които е осъден с тези присъди са извършени в условията на съвкупност защото първата присъда е влязла в сила на 7.02.2006 г., а деянието по втората е извършено на 26.01.2006 г. и няма пречка за тях да бъде определено общо наказание. От друга страна деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 2074/2006 г. се намира в условията на съвкупност и с деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 1326/2006 г., което се намира в условията на рецидив с деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 499/2006 г. При тази усложнена форма на множество престъпления съдът е следвало да групира наказанията по тези три присъди при най-благоприятното за осъдения съчетание, така че да търпи най-малко по размер наказание. Липсват съображения защо съдът приема, че избрания от него вариант е единствено възможния за групиране на наказанията, което не дава възможност да се провери начинът на формиране на решението ми. Допуснатите нарушения са особено съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и могат да бъдат отстранени само при ново разглеждане на делото. Те са основание за отмяна на непроверяваното по касационен ред определение. На това основание производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички налични данни за осъжданията и изтърпяните части на наказанията на осъдения А. И. И. и да приложи точно материалния закон, като му определи по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК общо наказание само по присъдите, деянията за които са извършени в условията на съвкупност и то при най-благоприятното за него съчетание с оглед размера на общото наказание и наказанието, което ще се търпи отделно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение