Решение № 8428 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2013 г.

Решение № 8428 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мачирски спорт" ЕООД, гр. София, подадена чрез адв. Ивайло Иванов, срещу Решение № 5345 от 02.08.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 10242 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2131112100 от 06.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Касаторът моли чрез адв. Бързаков за присъждане на разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. София, оспорва чрез процесуалния си представител юрк. Манчева касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2131112100 от 06.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1775 от 23.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, както и приетото в съдебното производство заключение по ССчЕ. Съдът е направил извод за липса на осъществени доставки на транспортни услуги от "Макс ком 2007" ЕООД, "Титан сити" ЕООД, "Главбулгар инженеринг" ЕООД, както и по доставките на "Мед ком" ЕООД по 2 бр. фактури с предмет рекламни транспаранти на спортен комплекс "Офелиите" и рекламни транспаранти на спортен комплекс "Алеко", съответно за законосъобразен отказът за признаване на право на данъчен кредит. Съдът е изложил аргументи за законосъобразност на РА и в частта по ЗКПО. Установил е, че за 2009 г. ревизираното дружество е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало данъчен финансов резултат данъчна загуба в размер на 77 606, 58 лева. Във връзка с констатациите по ЗДДС ревизиращите органи са извършили корекция на декларираните резултати, като основание за това е непризнаването за данъчни цели на извършените разходи за транспортни услуги по фактури, издадени от "Макс ком 2007" ЕООД. Предвид недоказаното изпълнение на услугата е прието, че е осъществен фактическия състав на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Като е взел предвид това и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, вр. чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството в общ размер на 37 416, 67 лв., като поради декларирания данъчен финансов резултат за 2009 г. това не е довело до определяне на задължения за корпоративен данък, но е намалило размера на данъчната загуба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост, допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, както и на заключението по ССчЕ. Правилно е приел, че липсват доказателства, които да установят реално извършване на доставки на услуги от "Макс ком 2007" ЕООД, "Титан сити" ЕООД, "Главбулгар инженеринг" ЕООД и "Мед ком" ЕООД. Относно доставките с предмет - транспортни услуги, съдът подробно в мотивите си е анализирал приложените по делото тристранни договори, сключени от "Мачирски спорт" ЕООД /възложител/, "Титан сити" ЕООД (респ. "Главбулгар инженеринг" ЕООД ) като изпълнители и "Етип" ЕООД /като подизпълнител/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договорите подизпълнителят предоставя на изпълнителя срещу заплащане на наемна цена ползването на транспортни средства за извършване на транспортна услуга от името на възложителя. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договорите транспортната услуга се осъществява след приемането на оферта от възложителя за всяка негова конкретна заявка, адресирана до изпълнителя, като офертата става неделима част от настоящия договор. Обосновано е прието, че предвид клаузите на договорите, транспортната услуга се осъществява след приемането на оферта от възложителя за всяка негова конкретна заявка, адресирана до изпълнителя и непредставянето на оферти и заявки от страна на възложителя, води до извод за нереално осъществени услуги. Както офертите, така и заявките са документи, чието съставяне зависи от волята на касатора и същите следва да са налични при него. Такива обаче не са представени в хода на ревизията и в съдебното производство. Този извод не се променя и чрез приложената пред касационната инстанция с молба на процесуалния представител на ДЗЛ писмена кореспонденция по електронна поща между "Мачирски спорт ЕООД и "Етип" ЕООД, тъй като същата не касае процесните периоди /м. 08, 09,12,2009 г. и м. 02.2010 г./. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за нереалност на услугите са и дадените писмени обяснения от управителя на "Етип" ЕООД, в които е посочено, че представляваното от него дружество няма и не е имало търговски взаимоотношения с "Титан сити" ЕООД и "Главбулгар инженеринг" ЕООД, не са сключвани договори за извършване на траспортни услуги, поради което не са и издавани фактури от "Етип" ЕООД към посочените дружества. Тези констатации не са опровергани от ДЗЛ в хода на ревизията, така и в производството пред административния съд. По отношение на транспортните услуги от "Макс ком 2007" ЕООД също не е доказано реалното им изпълнение предвид наличието само фактури и липсата на други съпътстващи документи - договори, пътни листи. Недоказано е реалното изпълнение и на услугите от "Мед ком" ЕООД с предмет рекламни транспаранти на спортен комплекс "Офелиите" и рекламни транспаранти на спортен комплекс "Алеко", тъй като освен фактурите не са представени никакви други документи - договори, приемо-предавателни протоколи и др. Представените в касационното производство снимки на рекламни транспаранти по никакъв начин не могат да обосноват извод за реалност, тъй като въз основа на тях не може да бъде установено къде, кога, от кого са поставени и изработени същите и касаят ли процесния период на издадените фактури /м. 12.2009 г./. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е обсъдил заключението на ССчЕ и съответно е обосновал неправилен извод за липса на реалност на услугите. В тази връзка следва да се посочи, че наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване, (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Само наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки. В конкретния казус поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест не е налице възникнало данъчно събитие. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, поради което на касатора правилно е отказан данъчен кредит. Неоснователно е позоваването на касатора на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (решение по съединени дела С-80 и С-142/11), тъй като в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. С оглед на изложеното и достигайки до извода, че в случая са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като процесните доставки не са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: На ответника по касация не се дължат разноски, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,