Решение № 7571 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14798/2008 г.

Решение № 7571 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14798/2008 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП и на "Бург - Ойл" АД, представлявано от изпълнителния директор Владимир Николаев Петров против Решение 895/16.10.2008 год. на Бургаския административен съд (БАС), IХ-ти състав, постановено по адм. д. № 334 по описа за 2008 год. на този съд. Дружеството обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ДАПВ № 9301/02.11.2007 год., издаден от ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД - 10 - 49/04.02.2008 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП. Твърди, че ДАПВ е издаден без органът по приходите да е съобразил влезлите в сила съдебни решения, а съдът не е изчислил обстоятелството, че приходната администрация дължи суми по - големи от тези, които съдът е признал в съдебното си решение. Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП атакува съдебното решение, в частта, в която е отменен ДАПВ № 9301/02.11.2007 год., издаден от ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД - 10 - 49/04.02.2008 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП. Твърдят се касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съставляващи неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, необоснованост. Отделните касационни оплаквания са конкретизирани в жалбата и в подробните писмени бележки, представени по делото. Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП в качеството си на ответник по жалбата на "Бург - Ойл" АД - не взема становище. "Бург - Ойл" АД в качеството си на ответник по жалбата на Директора на Дирекция ДОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП я оспорва и претендира отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Първо ДА" отделение, преценявайки допустимостта на жалбите и правилността на обжалваното решение, на релевираните с тях касационни основания прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срок, затова са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. В производството по адм. д. № 334/2008 год. БОС е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността на ДАПВ № 9301/02.11.2007 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение ђ РД-10-49/04.02.2008 год. на Директор на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП. За да отмени, като незаконосъобразен частично ДАПВ и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, съответно за да възстанови в полза на "Бург Ойл" АД - гр. Бургас надвнесената от дружеството сума в размер на 54465,76 лв., първоинстанционният съд е приел за установено следното: Преписката е върната за ново разглеждане от органа по приходите за произнасяне по молба вх. ђ 70-00-1113/14.11.2005 год. - следователно, съдържащите се в тази молба искания и претенции очертават и рамките на произнасянето от страна на приходната администрация, респ. от съда. С тази молба, по реда на чл. 112 от ДПК /отм./ е поискано възстановяване на сумата от 135930,47 лв., инкасирана от сметките на дружеството от АДВ, както и на сумата от 14662,83 лв., за която се твърди, че е дължима към дружеството от ТДД. Тези претенции именно Съдът е разгледал, за да провери дали действително са налице надвнесени суми. БАС е констатирал, че в оспорения АВП ђ 9301 е бил направен пълен анализ на задълженията на дружеството, установени с ДРА ђ 1279, отбелязано е било, че задълженията по този ДРА са изцяло погасени, включително и е налице надвнесена сума по този ДРА, част от която е възстановена с ДАПВ ђ 6820 в размер на 32504,29 лв. и е налице остатък в размер на 51271 лв., който не е поискан с нарочна молба. Отбелязано е, че към момента на проверката "Бург ойл" АД няма задължения за данъци, няма надвнесени и недължимо събрани и невъзстановени суми от ТД на НАП - Бургас, във връзка с ДРА ђ 1279. БАС е счел за неправилни част от фактическите констатации на органа по приходите, които са довели и до неправилен краен резултат. За да достигне до този извод съдът се съобразява и взема предвид както Решение ђ 3507/07 год. на ВАС - в неговата диспозитивна и обстоятелствена част, така и фактите по делото. БАС е изходил от молба ђ 70-00-1113/14.11.2005 год., която е съдържала искане за проверка и възстановяване общо на сумата от 150593,30 лв. /135 930,47+14662,83/. С ДАПВ ђ 6820/05 год. е била възстановена сумата от 32504,29 лв., следователно, за остатъка в размер на 118089 лева, е прието, че е формиран отказ за възстановяване. БАС е съобразил обстоятелството, че с Решение ђ 3507/07 год. на ВАС, е било оставено в сила Решение ђ IV-153/06 год. на БОС, в частта, в която е отменен ДАПВ ђ 6820/05 год. за сумата от 63623,24 лв. В тази си част решението на БОС е влязло в сила, като потвърдено от касационната инстанция. Следователно, с влязлото в сила Решение ђ IV-153/06 год. на БОС, е възстановена допълнително сумата от 63623,24 лв. Или, от общата претенция на жалбоподателя в размер на 150593,30 лв. са били възстановени общо 96127,53 лв. /32504,29 лв. с ДАПВ + 63623,24 с решение на БОС/. Правилно е прието, че е налице остатък в размер на 54465,76 лв. /150593,30 - 96127,53/ и правилно Съдът е счел жалбата за основателна именно до размера на този остатък за възстановяване. Съдът е уважил настоящата жалба частично, но верни са неговите изводи, че практически, цялата претенция на жалбоподателя е била удовлетворена, тъй като заедно с вече възстановената сума с решението на БОС в размер на 63623, 24 лв. се получава крайния претендиран резултат от 118089 лв. (54465, 76 + 63623, 24). Освен тези суми, като се прибавят и вече възстановената с ДАПВ № 6820/05 год., се получава и цялата претендирана за възстановяване с молба № 70-00-1113/14.11.2005 год. сума в размер на 150593, 30 лв. (54 465, 76 + 63623, 24 + 32504, 29). Получава се така, че претендираната сума се възстановява не се едно, а с две съдебни решения. Следователно, към настоящия момент, от формирания отказ по молбата за възстановяване в размер на 118089 лв., възстановени с решение на БОС са 63623, 24 лв., а невъзстановената сума е в размер на 54 465, 76 лв. и до този размер е уважена настоящата претенция. БАС съвсем правилно е приел, че именно за тази сума преписката е върната за ново разглеждане и за възстановяване след евентуално прихващане по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Установено е по делото и от експертното заключение, че жалбоподателят няма задължения за данъци срещу които да бъде прихваната сумата от 54465, 76 лв., поради което тя следва да бъде възстановена в пълен размер. Неоснователна е и касационната жалба на Директора на Дирекция ДОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП. Тя изхожда изключително от задълженията на дружеството по ДРА № 1279, извършените в тази връзка плащания, надвзетите и възстановени суми по повод на тези плащания. Несъобразяването с молбата и съдебните актове създават впечатление за съществуване и водене на две самостоятелни паралелни производства - едното анализиращо молбата на дружеството, другото - анализиращо неговите задължения по ДРА № 1279. Анализът на ДРА е необходим и достатъчен дотолкова, доколкото да установи дали задълженията на дружеството по него са погасени, като в случай на налични такива, същите да бъдат прихванати срещу надвзетата сума. Съвсем отделен е въпросът, че основно претендираната за възстановяване сума от 135 930, 47 лв., инкасирана от АДВ за задължения по този ДРА и посочена от органа по приходите в оспорения АПВ № 9301 като едно от плащанията по ДРА № 1279, разпореждането, с която е инкасирана тази сума е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № II-263/10.11.2006 год., потвърдено с Решение № 5465/31.05.2007 год. на ВАС. Това обстоятелство не е съществувало към момента на първоначалното произнасяне по молбата на дружеството, приключило с ДАПВ № 6820, но към настоящия момент, при връщането за ново разглеждане на молбата - при издаването на АПВ № 9301, това обстоятелство е било известно на приходната администрация, но не е дало отражение в нейните констатации и да приеме, че постъпленията по ДРА № 1279, извършени посредством АДВ, са били неправилно събрани. В резултат на действията, извършени във връзка със задълженията по ДРА № 1279, органът по приходите е приел, че надвнесената сума е в размер на 51271 лв. Надвнесената сума е в размер на 83775, 29 лв., от които с ДАПВ № 6820 са възстановени 32504, 29 лв. и е налице остатък в размер на 51271 лв., който, за да бъде възстановен е необходима нарочна молба от дружеството в този смисъл. Същото надвнасяне е установено и от вещото лице. Разликата в стойностите идва от различната база, върху която стъпват страните - приходната администрация се ръководи от издадения ДРА, докато жалбоподателя се ръководи от подадената молба за проверка и съдържащите се в нея претенции за възстановяване. Относно разноските касационната инстанция взе впредвид следното: С оглед изхода от делото, разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основания чл. 221 и сл. АПК, Върховният административен съд, Първо ДА" отделение