Решение № 4376 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10604/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба А. Х. А., понастоящем в Затвора [населено място] срещу решение 3878/22.05.2024 г. по адм. дело 1023/2023 г. на Административен съд - Бургас. В жалбата се релевират доводи, че решението е нищожно, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 1 и т.3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение. В становище представено от назначения служебен защитник на А. се обосновава извод, че предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са били доказани, а съдът е формирал неправилни изводи. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена защита, в която се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и моли решението, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание се представлява от юрк. Николова, която в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание моли решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е предявена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение административният съд е отхвърлил исковата претенция на А. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода, понастоящем в Затвора в [населено място], с която претендира настъпването на неимуществени вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в общ размер 8000.00 лева в резултат на незаконосъобразните заповеди 187/28.08.2019г. и 183/20.12.2022г., като вредите, които се претендират от незаконосъобразната заповед 187/28.08.2019г., са в размер на 7000.00 лева, претърпени за периода от 28.11.2019г. до 05.06.2023г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба 07.06.2023г., до окончателното изпълнение на задължението, а вредите, които се претендират от незаконосъобразната заповед 183/20.12.2022г., са в размер на 1000.00 лева, претърпени за периода от 20.12.2022г. до 05.06.2023г. С обжалваното решение А. А. е осъден и да заплати на ГДИН сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Доказано е по делото, че ищецът А. А. е осъден за престъпление и му е наложено наказание доживотен затвор без право на замяна. Постъпил в затвора в [населено място] на 07.10.2002г. Считано от 03.02.2006г., режимът на изтърпяване на наказанието е специален. Със Заповед БС 187/28.08.2019г. на Началника на Затвора [населено място], на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становище от главния инспектор, началник на сектор СДВР , е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание. С решение 2066/28.11.2019г., постановено по административно дело 2227/2019г. на АдмС Бургас, заповедта е отменена, като съдът е върнал преписката за ново произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указания. Издадена е последваща Заповед 183/20.12.2022г. на Началника на Затвора [населено място], която също била отменена от съда - решение 420/25.04.2023г., постановено по административно дело 7/2023г. на АдмС Бургас. За да отхвърли исковата претенция, съставът на Административен съд Бургас е обосновал извод, че по делото не се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди от отменените заповеди. Анализът на показанията на свидетеля Р. сочи, че всъщност ищецът страда заради несбъднатите очаквания специалният режим да бъде променен в по лек. Разочарованието от съдържанието на двете заповеди, макар и отменени от съда, както и настъпилите поведенчески изменения у ищеца не могат да се приемат за вреда, която да подлежи на обезвреда. Положението на ищеца е останало непроменено и е немислимо той да търпи вреди от отмяната на акт, който не внася промяна, а потвърждава съществуващото положение. С оглед на което отхвърлил исковите претенции като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се повтарят. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически правно се е обосновал. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищецът по делото не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Показанията на свидетеля Р. основно описват поведенческите модели, които следва А., както и когнитивната му реакция на средата, в която е поставен, но не са достатъчно конкретни, за да опишат преживените от ищеца страдания по повод издаването на двете незаконосъобразни заповеди, които след това той е оспорил. В допълнение следва да се посочи, че производствата пред съда по отмяна на заповедите са приключили с изпращане на преписките на административния орган за ново произнасяне, като административното производство на практика е било продължено и е приключило с актове, с които се запазва специалният режим, при който е настанен и изтърпява наказанието си А.. Именно поради липсата на това изменение правилно първоинстанционният съд е извел съждението си, че не е възможно за ищеца да са настъпили твърдените от него вреди. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ на ГДИН следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - Трето отделение,