Решение № 10654 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на туризма, чрез упълномощения процесуален представител В. Велкова, срещу решение 1882 от 21.03.2024 г., постановено по адм. дело 3914/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена за нищожна заповед Т-РД-16-141/31.03.21 г., издадена от името на министъра на туризма (по заместване). С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу заповед Т-РД-16-141/31.03.21 г., издадена от името на министъра на туризма (по заместване), за определяне на спечелил търга с тайно наддаване на обект изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж Къмпинг юг, община Царево, област Бургас. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответниците Фантазия 5 ООД и Ем Би Би Турист ЕООД, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде отменено, поради наличие на касационни основания. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Фантазия 5 ООД против заповед Т-РД-16-141/31.03.21 г., издадена от името на министъра на туризма (по заместване), за определяне на спечелил търга с тайно наддаване на обект изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж Къмпинг юг, община Царево, област Бургас. С обжалваното съдебно решение, административният съд е обявил нищожността на оспорената заповед и е осъдил настоящия касационен жалбоподател да заплати на Фантазия 5 ООД направените в производството разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, без да разгледа останалите основания по чл. 146 от АПК. Мотивирал се е, че оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна - чл. 146, т. 1 от АПК, тъй като в случая по делото не е установена обективна невъзможност на титуляра (министъра на туризма) да упражнява своите правомощия (отсъствие поради отпуск, командировка и други). Обжалваното решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е възраженията и относимата правна уредба. При постановяването на решението е спазил и материалния закон. В случая няма спор по фактите. Установява се, че процесната заповед е издадена от името на министъра на туризма - по заместване от заместник министър на туризма М. Модева, въз основа на заповед Т-РД-32-30/30.03.2023 г. на министъра на туризма. Според посоченото в Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на ОС на съдиите на ВАС по тълкувателно дело ТР-4/2002 г. заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. От изложеното е видно, че за заместване на административния орган е необходимо титулярят на правомощията да е в обективна невъзможност да ги изпълнява и той да отсъства. В чл.3, ал.4 от Устройствения правилник на Министерството на туризма са посочени два такива случая отсъствия от страната на министъра на туризма и ползване на законоустановен отпуск. Освен тях основания за заместване ще са налице и при неработоспособност на министъра на туризма. Независимо какви ще са конкретните основания обаче е необходимо титулярят на правомощията да е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си и да отсъства. Това е резултат от последиците от упражняване на правомощията - за периода на заместване заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая e останало недоказано, че министърът на туризма е бил в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си. Изложеното от касационния жалбоподател, че дейността на министъра е свързана с множество пътувания и срещи, изискващи неговото присъствие, не променя горния извод. Действително отсъствието на министъра в страната не е обвързано с издаване на заповед за командировка, която да представи на съда (чл. 26, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация - министрите в изпълнение на своите правомощия пътуват в страната, без да се издава заповед за командироване), но в случая по делото от представените пред първоинстанционния съд разходнооправдателни документи, също не се установява отсъствие, свързано с обективната му невъзможност на 31.03.2023 г. да упражнява своите правомощия. Ако приемем, изложеното с касационната жалба, че министърът е бил на срещи, то се поставя въпросът на тези срещи осъществявал ли е правомощията си. Ако отговорът е положителен, това означава, че на една и съща дата две различни лица са упражнявали правомощията на министър на туризма. Това е несъвместимо с фигурата на заместване според посоченото Тълкувателно решение на ВАС, което е задължително на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт. Правилно административният съд е приел, че при издаване на процесната заповед не са били налице условията за заместване. Заповедта е издадена при липса на компетентност, което нарушение винаги води до нищожност на издадения административен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,