Решение № 12582 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4972/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. А. от гр. Свиленград, чрез процесуален представител, против решение 1041/08.03.2024 г., постановено по адм. дело 837/2023 г. на Административен съд /АС/ Хасково, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й за обявяване на нищожността на уведомително писмо изх. 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 /Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023г./, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и постановено при липса на изложени мотиви от първоинстанционния съд. Иска същото да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение - оставено в сила в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. По делото е постъпила и частна жалба от А. Н. А. от гр. Свиленград, чрез процесуален представител, срещу решение 1041/08.03.2024 г., постановено по адм. дело 837/2023 г. на АС Хасково, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й с искане за обявяване на незаконосъобразност на същото уведомително писмо /УП/ и е прекратено производството по делото в тази му част. Ответникът по частната жалба - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение в оспорената му част да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение в частта, предмет на обжалване с касационната жалба, административният съд е приел, че процесното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, както и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на изискванията за негово съдържание и форма, както и при липса на основания за прогласяване на неговата нищожност. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна преценка на административния съд за липса на предпоставки за прогласяване на нищожността на индивидуалния административен акт. В тази връзка са обосновани изводите на АС - Хасково за липса на основание по чл. 177, ал. 2 АПК за прогласяване на нищожност, тъй като административният орган е изпълнил дадените му указания с влязло в сила решение 639/10.10.2022 г., постановено по адм. д. 281/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково - а именно посочени са фактическите и правни основания за извършените намаления. Споделят се изводите на първоинстанционния съд за наличие на изискуемите от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК мотиви при издаване на повторното и оспорено пред АС Хасково е настоящия случай уведомително писмо. Следва да се посочи, че в мотивите на описаното по-горе решение на АС - Хасково липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. В същото са налице единствено констатации, че оспорения административен акт е издаден при липса на изложени мотиви, което съставлява съществено нарушение във формата на акта и следва да бъдат отстранено при новото разглеждане на преписката. Във връзка с горното решаващият съд, постановил процесното решение, правилно е заключил, че административният орган, при издаване на повторното уведомително писмо, е спазил указанията за мотивираност на издадения от него административен акт. При съпоставка на съдържанието на двете УП е видно, че за разлика от предходното УП, което съдържа единствено таблици с оторизирани суми по съответните схеми и мерки и извършени плащания с бланкетно посочени възможни причини за намаляването на субсидията, то в повторното издадено такова е изложена в табличен вид, подробна информация за причините за извършените намаления, както и причините за недопустимост на площите с констатирани несъответствия. От така издаденото УП се достига до извод за наличие на фактически и правни основания за издаването му, като по този начин са изпълнени указанията на съда по влязлото в сила решение и не е налице тъждественост с предходното УП, а именно повторният издаден административен акт не е с идентично съдържание с отменения такъв, което обективира и липсата на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. С оглед изложеното не може да се направи извод за наличие на съществен, основен порок по чл. 146 АПК на обжалвания административен акт, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици, както твърди касаторът. АС, като е приел, че липсват основания за прогласяване на твърдяната нищожност на акта, е постановил правилно и законосъобразно решение и същото като такова следва да се остави в сила в обжалваната му част. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на А. с искане за отмяна като незаконосъобразно на уведомително писмо с изх. 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ и е прекратено производството по делото в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е просрочена, респ. недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК. Административният съд е приел, че посоченото уведомително писмо е получено лично от касатора на 02.05.2023 г., но при липса на указания в него пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, то последния на осн. чл. 140, ал. 1 АПК се удължава на два месеца, или в конкретния случай до 03.07.2023 г., съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 3 и ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 АПК. В тази връзка и предвид обстоятелството, че жалбата е подадена на дата 06.07.2023 г. /след изтичане на двумесечния срок/, първоинстанционният съд е достигнал до извод за просроченост на жалбата, съответно я е оставил без разглеждане като недопустима. Така постановеното решение в посочените части е правилно. Правилно е установена датата на връчване на уведомителното писмо - 02.05.2023 г. Същата кореспондира с обратната разписка за връчване на А., видно от която последната е получила писмото на 02.05.2023 г. и е удостоверила получаването с положен подпис върху известието за доставяне /л.16/. Правилни са изводите на решаващия съд за приложимост на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК в конкретния случай, според която, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца /в случая, както правилно е прието 03.07.2023 г./. В тази връзка обосновано са приети за неоснователни доводите, преповторени и с частната жалба, за приложение на чл. 140, ал. 2 от АПК. Последният урежда хипотезите, в които при издаване на административния акт, не само не е посочено пред кой орган и в какъв срок той може да бъде обжалван, но и неправилно е посочено, че не подлежи на обжалване. Безспорно в конкретния случай не е налице описаната хипотеза, както е приел и АС Хасково. Решението като правилно в тази си част следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 100 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение