Решение № 9634 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2010 г.

Решение № 9634 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 70/12.10.2009 г. по адм. дело № 4271/2009 г. на Административен съд София-град. Оплакванията са за нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът навежда доводи за неточно тълкуване и прилагане на чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с § 22к, ал. 1 от ПЗР на КСО относно определяне срока за изплащане на обезщетение за бременност и раждане и възникване на правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на самоосигуряващо се лице. Посочва, че изясняването на момента на придобиване на правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете е определящ при преценката на предвидената в чл. 164, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 53, ал. 2 от КСО възможност за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете със съгласието на майката на неин родител. Ответникът по касационната жалба, Величка Апостолова Петрова, от гр. Лясковец, област Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. Аня Минчева счита същата за неоснователна. Споделя изводите на първоинстанционния съд, оценявайки като незаконосъобразно съждението на административния орган за необходимост от изтичане на срока по чл. 50, ал. 1 от КСО /ред. ДВ бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г./ в качеството му на трета предпоставка за отпускане на обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО. В подкрепа на своята теза се позовава на текста на чл. 50 от КСО и разпоредбите на § 3в от ПР на Кодекса на труда /КТ/, § 22к от ПЗР на КСО и § 19 от ПЗР на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Посочва също, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато в случая липсва. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съгласно чл. 53, ал. 1 КСО след изтичане на срока за обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, се изплаща съответно обезщетение, а в чл. 50, ал. 1 КСО (в приложимата му редакция) е предвиден срок за изплащане на обезщетението - 315 дни, а след изменение на текста - 410 календарни дни. Съгласно § 22к, ал. 1 ПЗР на КСО майките, на които срокът по чл. 50 КСО не е изтекъл до 1.01.2009 г, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни. Отбелязва, че видовете отпуск са регламентирани в чл. 163 и 164 КТ, а в § 3в ПЗР на КТ са уредени заварените случаи с възможности за разрешаване допълнително на отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ до 410 календарни дни. В § 3в, ал. 5 ПЗР на КТ изрично е предвидено, че от деня на разрешаване на отпуската по ал. 2 отпускът по чл. 164 КТ се прекратява. При анализ на посочените разпоредби се налага извод, че законодателят е предвидил права за ползване на различни видове отпуск по КТ и едновременно с това право за получаване на различни видове обезщетения по КСО за времето на ползване на разрешения отпуск, но не е предвидил ограничения относно началния момент, в който може да се ползва отпуска по чл. 164 КТ и да се получава обезщетението по чл. 52а КСО. Налице е невъзможност само за едновременно ползване на отпуск по чл. 164 и 163 и за едновременно получаване на обезщетение по чл. 49 и 50, както и 52а и 53 КСО. След като посочените норми предвиждат права за майката (респективно бащата и т. н. ), само тя би могла да прецени дали да се възползва, кога и от кои от тези права, доколкото са налице и съответните законови предпоставки. Ако законодателят имаше намерение да ограничи приложението на чл. 52а КСО, само за периода след изтичане на срока по чл. 50, ал. 1 КСО, независимо дали е получавано обезщетение по чл. 49 КСО или не би посочил изрично това. В чл. 53, ал. 1 КСО обаче е предвидено, че след изтичане на срока на обезщетението (а не на срока на правото на обезщетение) по чл. 49 КСО през време на отпуска по чл. 164 КТ да се заплаща обезщетение по чл. 52а КСО - т. е. има се предвид реално получаване на обезщетението по чл. 49 КСО, съобразно разрешения отпуск по чл. 163 КТ, което зависи от желанието на майката. Изтъква, че с § 3, ал. 5 ПЗР на КТ изрично е предвидено прекратяване на разрешения отпуск по чл. 164 КТ само ако бъде поискан и разрешен отпуск по чл. 163 КТ. Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл. 46, ал. 10 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в която е предвидено, че отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ може да се ползва и когато не е ползван отпуск по чл. 163 КТ. Констатира, че основателно решаващият състав е отбелязал, че с промените в законодателството се предвиждат множество допълнителни задължения за работодателите, НОИ и др., относно отпуски и обезщетения и др. - за насърчаване на майчинството и осигуряване на по-добри възможности за отглеждане на децата. След като законодателят не е предвидил изрично ограничение за невъзможност да бъде получавано обезщетение по 52а КСО от лицата по чл. 52а и 53 КСО, преди да е изтекъл срокът, в който майката има право на обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО, без същото да се получава реално, право на родителите и другите правоимащи е да преценят по какъв начин, с оглед трудовата и социалната им реализация, дали и от кои права да се възползват. Върховният административен съд, шесто отделение като съобрази оплакванията на касатора, заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура и обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Налице са изискуемите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване на първоинстанционното решение. Отсъстват отрицателните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на посочените касационни основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 70/12.10.2009 г. по адм. дело № 4271/2009 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на Величка Апостолова Петрова, от гр. Лясковец, област Велико Търново решение № 128/28.05.2009 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № О-21-999-41-00094325/26.03.2009 г. на ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, досежно отказ за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 6.02.2009 г. до навършване на изискуемата от закона 2-годишна възраст. Присъдил е разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 150 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е отбелязал, че няма правна норма, която да задължи, който и да е носител на субективното право по чл. 163, ал. 1 от КТ да го упражни в пълния му обем в качеството му на материалноправна предпоставка за възникване право по чл. 164, ал. 1 и ал. 3 от КТ във връзка с чл. 53 от КСО. Позовал се е изцяло на решение № 3057 от 9.03.2009 г. по адм. дело № 638/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Приел е оспорването за основателно поради противоречие на атакуваните актове с материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По делото е установено, че Величка Апостолова Петрова е подала молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете /Константин Пламенов Минчев, неин внук, роден на 12.05.2008 г./ на основание чл. 53 от КСО, считано от 6.02.2009 г. За страната по делото е налице трудово правоотношение с ТД "МИБМ Експрес" ООД, гр. София, по което и е разрешено със заповед № 372а/6.02.2009 г. ползването на платен отпуск за отглеждане на малко дете за период от 15 месеца - от 6.02.2009 г. до 12.05.2010 г. Майката на детето, Аня Кирилова Минчева е самоосигуряващо се лице и е ползвала отпуск за бременност и раждане за период от общо 135 календарни дни - от 27.03.2008 г. до 9.08.2008 г. и не е използвала остатъка от този отпуск до пълния му размер по чл. 163, ал. 1 от КТ от 410 дни. Съгласно чл. 50 от КСО /ред. ДВ бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г./ осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. В предходната редакция на цитираната разпоредба при основанията, на която е възникнал осигурения риск /ДВ, бр. 105 от 2006 г./ срокът за получаване на паричното обезщетение е в размер на 315 календарни дни. Съобразно относимите по спора факти, същият е изтекъл на 5.02.2009 г. Съгласно § 22к от ПЗР на КСО майките, за които срокът на обезщетението по чл. 50 КСО не е изтекъл до 1 януари 2009 г., имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни след подадено заявление по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /за работничките и служителките/, респ. по чл. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /за самоосигуряващите се/. Органите на НОИ неточно приемат, че срокът за изплащане на обезщетението за бременност и раждане е автоматично удължен по силата на изменената разпоредба на чл. 50, ал. 1 КСО /ред. ДВ бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г./ и оттук обосновават пречка за ползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. С разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от КТ работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Съгласно § 3в от ПР на КТ (нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 2.01.2009 г.) това тяхно право обаче не им е вменено в задължение. Смисълът на удължения срок на ползване на отпуска за бременност и раждане по КТ, респ. на обезщетението по КСО, не е да ограничи майката да го използва задължително. Както е посочил първоинстанционният съд, социалната и икономическа действителност в страната е такава, че работещите майки, още повече самоосигуряващите се лица с добри професии и доходи, рядко прибягват до това свое право в пълния му обем. Необходимостта от изричното му заявяване с допълнителни декларации е в подкрепа на изразената теза. Допълнителни аргументи, ответникът по касационната жалба не без основание намира в забраната за обратно действие на материалноправните норми, която се преодолява само с изрична разпоредба /чл. 14 ЗНА/ и в текста на § 19 от ПЗР на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, съгласно която паричните обезщетения за майките, заварени в отпуск за бременност и раждане, който е започнал преди 1 януари 2009 г., се изчисляват и изплащат по досегашния ред, като периодът, от който се изчисляват паричните обезщетения, е 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на бременността и раждането. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че молбата - декларация на Величка Апостолова Петрова с искане за изплащане на обезщетение по чл. 53 от КСО е подадена след изтичане на срока за изплащане на обезщетение за бременност и раждане на майката на детето в размер на 315 календарни дни. Правото и се основава на разпоредбата на чл. 164, ал. 3 и ал. 4 от КТ и незаконосъобразно и е отказано отпускане и изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по реда на чл. 53 от КСО. По изложените съображения съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответницата по касационната жалба разноски, които съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на сумата от 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение