Решение № 4287 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 417/2014 г.

Решение № 4287 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 417/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково против решение № 283/13.11.2013 г. по адм. дело № 317/2013 г. на Административен съд - гр. Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Христо Йорданов Атанасов, от гр. Хасково изразява становище за неоснователност на същата. Твърди, че не е получил недобросъвестно парично обезщетение, тъй като не е нарушил режима на здравните органи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 283/13.11.2013 г. по адм. дело № 317/2013 г. Административен съд - Хасково е отменил решение № Ж - 44 - 4/26.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 667/5.06.2013 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неточно прилагане на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната им по чл. 146, т. 3-5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че за периодите 21.09.2011 г. - 21.10.2011 г.; 21.10.2011 г. - 10.11.2011 г.; 10.11.2011 г. - 10.12.2011 г. и 10.12.2011 г. - 9.01.2012 г. на Христо Йорданов Атанасов е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по чл. 40, ал. 1 КСО в общ размер на 1662, 01 лева въз основа на представени пред органите на НОИ от работодателя на осигуреното лице "В и К" ЕООД, гр. Хасково болнични листове с номера 1246961; 1263814; 3691490; 3691498. След извършена проверка органите на НОИ са установили, че за същия период липсват заявени за изплащане болнични листи от ТД "Ей Си Екс Консултинг" ООД, гр. София, на което дружество Атанасов е управител. Обстоятелството, че за тези периоди е подадена информация в Персоналния регистър към НОИ ги е мотивирала да направят извода, че осигуреното лице е извършвало дейност, с която е нарушило режима, определен от здравните органи. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи, за дните на нарушението. Правилно административният съд е приел, че наличието на вписване в Търговския регистър и подадени данни към Персоналния регистър са факти, които са формирали погрешен презумптивен подход за преценка обстоятелствата по действително извършено нарушение на предписания от здравните органи режим. Органите на НОИ не са съобразили тези фактически положения с характера на заболяването, осъществената медицинска интервенция, пребиваването на осигуреното лице в реанимацията на болнично заведение, които опровергават възприетите констатации за нарушение режима, предписан от здравните органи. Сами по себе си възприетите от тях обстоятелства не са годни фактически основания, които да обосноват наличието на поведение, действия или бездействия, от които да се направи обоснован извод за нарушение по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Същите се характеризират с липса на конкретност и не отчитат останалите факти по случая. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно по своя резултат. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция заявените от ответника по касационната жалба разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата са неоснователни предвид липсата на доказателства по претендираното основание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение