Решение № 5154 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет срещу Решение 25334/29.11.2024г. по адм. дело 10564/2024г. на Административен съд - София-град, в частта му, с която е отменено Решение 10567/08.10.2024г. на административния орган относно отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. М. А. , гражданин на Сирия. Касаторът, чрез процесуален представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не изложил мотиви за приложение на разпоредбите на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт изцяло. Ответната страна Д. М. А., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава, писмено и в съдебно заседание, заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Със съдебното решение, в обжалваната му част, АССГ е отменил решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС относно отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. М. А., гражданин на Сирия. Първоинстанционният съд е обсъдил от фактическа страна бежанската история и представените справки за актуалната ситуация в Сирия. Установено е в административното производство и пред съда, че кандидатът за статут е влязъл в България нелегално. Подал молба за международна закрила, като молбата е регистрирана в ДАБ на 09.07.2024 г. С търсещия закрила са проведени две интервюта на дата 16.07.2024 г. и на дата 01.10.2024 г. Преда интервюиращите органи чуждият гражданин заявил, че напуснал страната си по произход, заради войната и трудния живот и заявява, че не би се върнал в Сирия, защото не иска да служи в казармата. Съдът е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е направил извод, че административният орган не е изследвал реалните причини за напускането на страната по произход на търсещия закрила, като въпреки проведените две интервюта, зададените въпроси били твърде общи и по никакъв начин не позволявали да се установи, дали М. е дезертьор от военна служба или има опасения от това и причините са нежеланието му да отбива военната си служба. С оглед на което, решаващият състав направил извод, че административният орган не е изпълнил изискванията на закона. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав, счита че при напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Неправилен се явява решаващият извод на съда, че административният орган не е изследвал задълбочено бежанската история и причините за напускането на страна по произход на чуждия гражданин. Настоящата инстанция намира, че административният орган е направил всичко необходимо за установяване на фактите и обстоятелствата свързани с бежанската история на Д. М. А., като проведените две интервюта са доказателства за това. Търсещият закрила ясно е заявил, че не желае да отбива военната си служба и не желае да служи в казарма. Причините, които е изтъкнал като основания за напускането на страна му по произход Сирия, са такива от икономическа характер и не обосновават законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или международна закрила. Приложената от ДАБ справка с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г. показва, че цялостното положение в Сирия се нормализира след падането на режима на Башар ал-Асад. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) се посочва, че по данни на Комисариата към 27 март 2025 г. около 371 900 души са се завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г, като с тези лица общият брой на хората преминали обратно в Сирия възлиза на 732 700 души. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. ВКБООН продължава да оказва подкрепа на разселените лица. В статия на BBC News от 9 март 2025 г. се посочва, че лидерът на Сирия Ахмед ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни. На 2 март 2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Президентството обявява "сформирането на комисия от експерти", включваща две жени, натоварена с изготвянето на "конституционната декларация, която регулира преходната фаза" в Сирия. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т.39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл.8, така и чл.9 ЗУБ. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на Д. М. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 10567 от 08.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал.1,т. 4, във връзка чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл.второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,