Решение № 3963 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12730/2020 г.

ВАСVI отделение29.03.2021 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338 от 10.08.2020 г., постановено по адм. д. № 321 по описа за 2020 г. на Административен съд - Перник. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3963 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12730/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Г. от гр. Батановци, обл. Перник, против решение № 338 от 10.08.2020 г. по адм. д. № 321 по описа за 2020 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против решение №КПК-27 от 10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник. Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Перник, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пернишкия административен съд е решение № КПК-27 от 10.04.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Перник, потвърждаващо разпореждане №РВ-3-13-00728988 от 28.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което В. Г. е задължен на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО да възстанови неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в общ размер 1741. 94 лв. по болнични листове за периодите 11.10.2018 г. - 30.10.2018 г., 22.02.2019 г. – 23.03.2019 г. и 24.03.2019 г. - 07.04.2019 г. С постановеното решение Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспорените актове са издадени при наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства - трудов договор от 10.09.2018 г., трудова книжка, влезли в сила задължителни предписания и последвалото служебно заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, писмени обяснения и др. Съдът е установил, че работодателят по трудовия договор "М. 78" ЕООД не е извършвал реално никаква стопанска и търговска дейност, респ. жалбоподателят не е полагал фактически труд за съответния осигурителен период при този работодател, вследствие на което за него не е възникнало осигурително правоотношение и качеството на осигурено лице. Поради това не е имал право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност и дължи възстановяване на получените суми за осигурителни плащания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Съдът е изпълнил процесуалното задължение за обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като във връзка със свидетелските показания, които не са възприети от него, са изложени подробни мотиви. За установяване на придобития осигурителен стаж нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изрично изискват писмени доказателства и изключват допустимостта на свидетелските показания. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е възприел показанията на разпитаната свидетелка С.. Освен това показанията на свидетелката са фрагментарни, без необходимата конкретика относно време, работно място и полаган труд при конкретен работодател. Показанията не възпроизвеждат лични наблюдения върху дейността на оспорващия и не съответстват на сключения на 16.10.2018 г. договор за посредничество, който не е подписан от В. Г. и същият не е посочен нито като страна по договора, нито като пълномощник, като по същото време е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството от покупко-продажбата му през 23.02.2017 г. Р. Р. в два броя писмени декларации от 26.03.2020 г. и от 23.06.2020 г., подадени пред ТП на НОИ - Перник, е декларирал, че представените по делото документи са съставени и подписани от него около една седмица преди съдебното заседание, че преди това не е подписвал никакви документи, в това число и трудови договори, както и че не познава лице на име В. Г. Съгласно протокол от извършена проверка № ПР1920016/20.06.2019 г. от длъжностни лица при Дирекция "Инспекция по труда" – Перник изпратената на адреса на управление на дружеството кореспонденция не е получавана и управителят Р. не е открит на адреса. Констатациите са в унисон с цитираните в мотивите на протокола резултати от извършената от органите на МВР - Перник проверка, обективирани в доклад 15.05.2019 г. от служител на Второ РПУ - Перник, както и с приложеното по делото писмо от Директора на ОД на МВР - Перник, съгласно които Р. Р. от няколко години не живее на посочения от него постоянен адрес по лична карта, който е и адрес на управление на дружеството след покупко-продажбата му през 2017 г., води скитнически начин на живот и не е установен друг негов адрес на територията на страната. От предоставената с писмо от 17.07.2019 г. от Директора на ТД на НАП – офис Перник информация е видно, че за 2016 г. и 2017 г. няма подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО от страна на дружеството, а за 2018 г. единствено е посочена дейност с код по КИД 43. 39 – други довършителни строителни дейности. Видно от обясненията на управителя Р., съдържащи се подадената от него декларация на 26.03.2020 г., той не е извършвал дейност в посочените 14 бр. дружества, на които е едноличен собственик на капитала и/или управител, вкл. "М. 78" ЕООД, не знае каква е дейността им, не разполага с търговска, счетоводна и трудова документация и няма печатите им. Предвид посочените обстоятелства като правилен и обоснован се преценява изводът на първоинстанционния съд, че за периода, за който са заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от "М. 78" ЕООД, включващ и процесните периоди, дружеството реално не е осъществявало търговска (стопанска) дейност. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че управителят на дружеството не познава жалбоподателя и не е сключвал трудов договор с него. Липсват данни за извършвана трудова дейност, както и за начислени и преведени осигурителни вноски за ДОО за периода, за който са служебно заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са представени нови документи и са събрани допълнителни данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид изложените съображения оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Пернишкият административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1