Решение № 6017 от 17.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Парапанов от гр. Пловдив, чрез адв. Каменов срещу решение 16 от 07.01.2022 година на Административен съд гр.Пловдив по адм.д. 2043/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знание на неговия собственик или на упълномощения от него водач, а именно на автомобил марка БМВ, модел Х3, рег. [рег. номер], наложена на 20.07.2021 година, 08:50 часа, от полицай в сектор Общинска полиция, към отдел Охранителна полиция при ОДМВР - Пловдив. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът е изброил събраните по делото доказателства без да ги анализира, като погрешно е приел, че не е налице спор по фактите. При формиране на крайния си извод съдът не е обсъдил заключението на вещото лице, както и предпоставките за прилагане на мярката. Според касатора, основанието за прилагане на мярката, отразено в докладната записка се опровергава от доказателствата по делото и крайният извод на съда противоречи на същите. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени принудителна административна мярка. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът, полицай в сектор Общинска полиция, към отдел Охранителна полиция при ОДМВР - Пловдив, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл.208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Парапанов срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство марка БМВ без знанието на неговия собственик, приложена с устна заповед от 20.07.2021 г., издадена от Й. Андреев, полицай в сектор Общинска полиция, към отдел Охранителна полиция при ОДМВР - Пловдив. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 20.07.2021 година около 08.50 часа на ул. Севастопол до 43 е паркиран лек автомобил марка БМВ, модел Х3, рег. [рег. номер]. Автомобилът е репатриран по разпореждане на полицай в сектор Общинска полиция, към отдел Охранителна полиция при ОДМВР Пловдив. На място е са изготвени снимки и Докладна записка. Установено е паркиране на автомобила пред вход изход на гараж, което прави невъзможно влизането на лек автомобил Фолксваген с рег. [рег. номер]. Ответникът устно разпорежда преместване на автомобила на специализиран паркирг, находящ се на ул. Найчо Цанов 24, гр. Пловдив. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза и са изслушани свидетелски показания. При така установеното, след анализ на разпоредбите на чл.168, ал. 1 и на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съдът е приел, че приложената принудителна административна мярка (ПАМ) е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, както и че същата е приложена при наличието на третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, тъй като паркирането на автомобила прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Поради това е достигнал до извод, че разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил е материално законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Решението е неправилно. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. В действителност, разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата съдържа три отделни хипотези, реализирането на които дават правомощие на компетентния орган да приложи ПАМ - преместване на ППС без знанието на неговия собственик, а именно: - ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; - ППС е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението; - ППС е паркирано по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. ПАМ са форма на държавна принуда. Поради това, основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилагат, мерките за въздействие и редът за прилагането им, са нормативно императивно установени. Недопустимо е разширително тълкуване на разпоредбите по прилагането им. Реализираните в настоящата хипотеза факти не субсумират съставите по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. На първо място автомобилът не е паркиран пред вход/изход на гараж, а на противоположната страна на улицата. Видно от представените по делото снимкови доказателствени средства, същият е паркиран от дясната страна на пътя по посоката на движението, като пред и зад него в редица са паркирани и други превозни средства. За да се обоснове наличието на третата хипотеза от приложната правна норма по делото се твърди, че превозното средство е правило невъзможно влизането в гаража, разположен на противоположната страна на улицата. За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато изслушването на СТЕ, заключението от която е, че е технически възможно влизането на лек автомобил в гаража, въпреки паркираното ППС от другата страна на пътното платно. Съдът не е взел предвид заключението на вещото лице и без да излага аргументи защо не цени същото е приел, че са били налице фактическите основания за прилагане на мярката. Въпреки, първоначалното правилно разпределяне на доказателствена тежест по делото, с постановения съдебен акт се вменява в тежест на жалбоподателя да извърши пълно насрещно доказване. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административния акт, е на административния орган. Съответно, в тежест на административния орган е да представи доказателства, обосноваващи предпоставките за прилагане на ПАМ, като по делото не са налични данни същото да е изпълнено. Органът не е обосновал хипотезата на цитираната норма, а именно, паркираното МПС да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Липсата на елемент от фактическия състав, обосновава извод за прилагане на ПАМ без да са налице нормативно предвидените предпоставки за прилагането й. Като е достигнал до извод за правилно приложение на материалния закон, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени приложената ПАМ. Предвид изхода на спора, на Н. Парапанов следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 1780,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за първата инстанция, 300,00 лева депозит за изготвяне на СТЕ по делото, 400,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, 70,00 лева държавна такса за касационната инстанция и 1000,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящия съд. Касационната инстанция приема за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На първо място, ответникът не посочва защо приема възнаграждението за прекомерно, а за наличието или не на основания за прекомерност съдът не следи служебно (по аргумент от чл.78, ал.5 от ГПК във вр.с чл.144 АПК). На следващо място, минимално определеният размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, е минимум под който съдът не може да присъди адвокатско възнаграждение, но от това не следва, че този размер обвързва страните по договорното правоотношение за процесуална защита и съдействие. Фактическата и правна сложност на спора не навежда на извода за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховен административен съд