Решение № 15592 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2012 г.

Решение № 15592 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК) във връзка с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Красимира Любенова Кръстева от Враца, против Решение от 10.05.2012 г. Постановено по адм. д. № 123 от 2012 г. По описа на Административен съд Враца. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Владимир Христов навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - кмета на Община Враца, чрез процесуалния си представител, адв. Цветомир Стоев счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендират се и направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение за да се произнесе по жалбата, прие за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата На Красимира Кръстева против Заповед № 7/07.02 2012 г. на Кмета на Община Враца с която е прекратено служебното и правоотношение на основание чл. 107а от ЗДСл. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение на Кръстева е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, съгласно разпоредбата чл. 168 от АПК. Изложени са мотиви, че прекратяването на служебното правоотношение по реда на чл. 107а от ЗДСл. предполага постигане на взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение при условията залегнали в закона. Съдът правилно се аргументирал че нормата на чл. 107а от закона не е императивна и за органа по назначаването е уредена възможността да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6- кратния размер на последната получена месечна заплата, а право на служителя е да прецени дали да приеме предложението на административния орган, което задължително следва да бъде изразено писмено в 7-дневен срок. Следва да бъде отбелязано, че от представеното по делото предложение с рег. № 119/07.02.2012 г. по чл. 107а от ЗДСл. е видно, че касаторката е изразила писмено съгласие, служебното й правоотношение да бъде прекратено от 07.02.2012 г., както и на обезщетение в размер на 4-месечни заплати, тъй като тези обстоятелства са вписани в направеното предложение тоест налице е изразена обща воля за прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователни са и доводите на касационната жалбоподателка Кръстева, че на дата 08.02.2012 г. е налице уведомяване, а не приемане на предложението, тъй като същото не се подкрепя от доказателствата по делото. С полагането на подпис срещу приемането на предложението касаторката се съгласила с дата на прекратяване на правоотношението. По отношение на изложените в касационната жалба твърдения, че липсва валидно прекратяване на служебното правоотношение поради това, че заплащането на предложеното обезщетение не е реализирано в момента на връчване на заповедта, както е предвидил законодателят, в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., съдът счита че изплащането на обезщетението не е елемент от фактическия състав на заповедта и неизплащането на уговореното обезщетение, едновременно с нейното връчване не би могло да доведе до незаконосъобразност на самия акт. Следва да бъде отбелязано, че в заповедта е разпоредено изплащането на обезщетение на Кръстева в размер на 4 - брутни заплати. Предвидено е и свеждането и до отдел " Счетоводен" за изпълнение. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Като такава следва да се остави в сила обжалваното решение на Административен съд - Враца, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК