Решение № 7879 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 213/2014 г.

Решение № 7879 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 213/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Рефан България" ООД, с. Труд, Община Марица, обл. Пловдив срещу Решение № 2357 от 29.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2088/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-372/17.06.2013 г., издадена от началника на Митница Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил част от релевираните от дружеството доводи и възражения. Счита, че атакуваната заповед е немотивирана и е следвало да бъде отменена като незаконосъобразна. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД15-372/17.06.2013 г., издадена от началника на Митница Пловдив, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" на производствена база, находяща се в с. Труд, Община Марица, ул., "Карловско шосе", стопанисвана от "Рефан България" ООД, считано от 10.07.2013 г. - 13.00 часа, а на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е наложена и принудителна административна мярка "забрана за достъпа до обекта" за същия търговски обект, считано от датата на запечатването му, като е указано наличните стоки в обекта да бъдат отстранени в срок до 9.07.2013 г. За да обоснове извода си за законосъобразност на атакувания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. От фактическа страна решаващият състав е констатирал, че на 14.05.2013 г. началникът на Митница Свищов е издал Наказателно постановление /НП/ № 626/12/14.05.2013 г., с което на основание чл. 126 от ЗДАС е наложил имуществена санкция на "Рефан България" ООД гр. Пловдив, с за това, че в периода от 15.06.2011 г. до 26.10.2011 г. /по подробно посочените в НП фактури/, държи в производствената си база в село Труд акцизна стока - етилов алкохол - общо количество - 53900 LTR/96,2 % vol, описан като "етанол/денатурат/диетилфталат" в търговските и други документи, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ начисляването или обезпечението на акциза, във връзка с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 21 от ЗАДС. След като е обсъдил приложимите материалноправни разпоредби на чл. 124б, ал. 1, чл. 124а и чл. 124в от Закона за акцизите и данъчните складове, ведно с мотивите на оспорената заповед, съдът е приел, че същата не страда от порок, който да обуславя извод за нейната незаконосъобразност, поради което е и отхвърлил релевираната жалба. Настоящият състав, след осъществената касационна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Едно от посочените в чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС административни нарушения, обуславящи налагането на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, е регламентирано в разпоредбата на чл. 126 от с. з. Цитираната норма предвижда, че лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз. По аргумент от чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС в случаите на наложено административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка - "запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението." Касационната инстанция не споделя доводите на касатора във връзка с мотивите на атакуваната заповед, при издаването на която административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Той няма право на самостоятелна преценка дали да наложи или не ПАМ при осъществено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Именно поради това излагането на конкретни мотиви относно целите, които се преследват с налагането на ПАМ, не е необходимо, а посочването на съответното НП в достатъчна степен индивидуализира административното нарушение и релевантните констатации, обосновали ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца. Неоснователна е тезата на касатора, че с налагането на ПАМ е нарушен чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, който изрично подчертава правото на държавите да въведат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряването на плащането на данъци или други постъпления или глоби. Такова друго постъпление по смисъла на визирана норма е плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а основанието, реда и целта на налагането на ПАМ е установено в ЗАДС. Поради това неоснователни са възраженията за накърняване на основните принципи на административния процес, визирани в чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 5 от АПК. Те не са в колизия с нормите на ЗАДС, нито изключват предоставеното правомощие на административния орган да налага законоустановените ПАМ. Ето защо, като е приел, че атакуваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,