Решение № 3624 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2016 г.

Решение № 3624 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националния осигурителен институт /НОИ/, представляван от управителя му, чрез процесуален представител срещу решение № 3464/20.05.2016 г. по адм. дело № 629/2016 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на НОИ срещу решение № Ж -75/2015 от 09.12.2015 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в частта му, установяваща нарушение на НОИ по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и налагаща имуществена санкция на НОИ в размер на 1500 лева на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, алтернативно иска изменение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу размера на наложената имуществена санкция и иска определянето й в минимален размер. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационна жалба - А. С. Х., с адрес в гр. С., и "ГБ Инвест" ЕООД, гр. П., не взимат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него част от решението на КЗЛД правилно е прието, че НОИ в качеството си на администратор на лични данни е нарушил чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, като не е осигурил достатъчно гаранции за защита на личните данни, а размерът на санкцията по чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД е съобразена с тежестта на нарушението и постига целта на закона - възпиране на НОИ от извършване на нови нарушения. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че не е отчетено обстоятелството, че извършеното от служителката на НОИ нарушение, се е изразило единствено в извършена неправомерна справка от служителка на НОИ за ответника по касационна жалба Филев. Както първоинстанционният съд, така и КЗЛД, са изложили мотиви, съобразени с доказателствата по делото, от които е видно, че в случая администраторът на лични данни няма осигурен ефективен контрол върху служителите си за сапазване на принципа "необходимост да се знае", установен в чл. 7, ал. 3 от Наредбата за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните даннни. В посочения случай - в продължение на повече от половин година / от датата на първото нарушение до датата на сезиране на КЗЛД/ няма данни администраторът да е установил сам нарушението и да е предприел действия. Предвид изложеното, посоченото в мотивите на АССГ и като се отчете, че предвидената в чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД имуществена санкция е от 500 до 5000 лева, т. е на НОИ е наложена имуществена санкция в размер под средния, предвиден за нарушението, липсват основания да се приеме, че същата е завишена. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На КЗЛД следва да бъде присъдено претендираното от процесуалния му представител юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение