Решение № 6941 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 599/2009 г.

Решение № 6941 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 599/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 786/30.10.2007 г. по ахд № 687/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 20002295/22.10.2007 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП, гр. София, потвърден с Решение № 4/03.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 379/31.03.2007 г., издадена от "Спринк" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу РА. Ответникът по касационна жалба - "Слънчеви лъчи трейд" ЕООД, гр. София, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период м. 04.2007 г. в размер на 106 000 лв. по фактура № 379/31.03.2007 г., издадена от "Спринк" ЕООД, с предмет доставка на недвижим имот - зърнобаза "Стражица". С нотариален акт № 17/06.07.2000 г. "Зърнени храни" ЕАД (в ликвидация) е продало на "Спринк" ЕООД собствения си имот - зърнобаза "Стражица", находящ се в гр. Стражица. За извършената продажба е издадена данъчна фактура № 1251/28.06.2000 г. от "Зърнени храни" ЕАД с данъчна основа 530 000 лева и начислен ДДС в размер на 106 000 лв. Продажбата се предхожда от издаване на заповед № 38/23.06.2000 г., издадена от ликвидатора на "Зърнени храни" ЕАД за определяне на купувач на имота - "Спринк" ЕООД. С решение от 21.04. 2004 г. по ахд № 2149/2002 г. на СГС, оставено в сила с решение на ВАС, е отменена същата заповед. Междувременно, считано от 07.04.2004 г., търговското предприятие на "Зърнени храни" ЕАД е прехвърлено на основание чл. 15 от ТЗ на "Слънчеви лъчи трейд" ЕООД, гр. София, като "Зърнени храни" ЕАД не е заличено от търговския регистър. На 29.01.2007 г. между "Зърнени храни" ЕАД, "Слънчеви лъчи трейд" ЕООД, и "Спринк" ЕООД е сключена спогодба, одобрена с определение от 01.03.2007 г. по гр. д. № 789/2005 г. на РС - Горна Оряховица, по силата на която страните се съгласяват да разделят свои спорни имущества. Същите са се споразумели зърнобаза "Стражица" да бъде върната от "Спринк" ЕООД на правоприемника на "Зърнени храни" ЕАД - "Слънчеви лъчи трейд" ЕООД, а последното дружество да върне сумата 636 000 лв. на "Спринк" ЕООД. Сумата е заплатена по банков път на 01.03.2007 г. За извършената стопанска операция "Спринк" ЕООД е издало на "Слънчеви лъчи трейд" ЕООД процесната фактура № 379/31.03.2007 г. Неправилна е преценката на данъчните органи, че през месец март 2007 година не е възникнало данъчно събитие и фактурата се явява издадена без основание. Съдът е посочил, че са неоснователни доводите на данъчните органи, че връщането на имота по силата на съдебната спогодба не е отделна доставка. Продажбата от 2000 година е породила вещно - правни последици и последвалата отмяна на заповедта не ги заличава с влизане в сила на решението за отмяната и. Вещно - правният ефект на връщането на собствеността настъпва по силата на одобрената от съда спогодба, вписана в Службата по вписванията на основание чл. 4б. "ж" от Правилника за вписванията. Именно поради това прехвърлянето на правото на собственост през 2007 година е отделна доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и е следвало да бъде документирана с данъчна фактура, както са направили страните, а не с данъчно - кредитно известие към старата фактура, каквито твърдения излагат данъчните органи. Съдът е приел, че данъчното събитие е настъпило на 1.03.2007 г., когато е настъпило прехвърлянето на правото на собственост, а доколкото то е по силата на акт на съдебен орган (чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС), то плащането от 31.01.2007 г. не представлява авансово плащане по доставката, а условие за постигане на спогодбата и одобряването и с определение на съда. Данъкът е станал изискуем към 01.03.2007 г. и макар и фактурата от 31.03.2007 г. да е издадена след срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и с РА е постановен незаконосъобразен отказ. Решението е правилно. Фактите по делото са установени по безспорен начин. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че решението на съда, с което е отменена заповедта на ликвидатора е с действие занапред и няма директен ефект върху придобитото вече вещно право на собственост върху имота. Именно това е наложило завеждане на гражданското дело за отмяна на настъпилите вещно - правни последици, която също настъпва след одобряване от съда на съдебната спогодба. Законосъобразна е преценката за наличие на нова доставка и невъзможност да се издаде данъчно - кредитно известие, тъй като в случая не е развален договорът за продажба, а отношенията са уредени занапред. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от първоинстанционния съд и за особеностите на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 1 ЗДДС, при която и с оглед особеностите на конкретния казус предварителното плащане не може да се третира като авансово плащане, тъй като елемент от сложния фактически състав е постановяването на съдебния акт - определение за одобрение на спогодбата и за страните по доставката не е известно дали той ще бъде постановен и кога. В случая заплащането на сумата действително е условие за постигането на спогодбата и постановяването на акта на съдебния орган. Предвид изложеното съдът правилно е определил датата на данъчното събитие, момента, в който данъкът става изискуем, наличието на предпоставките по чл. 68 от ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит и срока, в който може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение