Решение № 632 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2009 г.

Решение № 632 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична против решение № 43/16.04.2009 г. по адм. дело № 385/2009 г. на АССГ, с което е отменено решение № К-47-0311/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена като дължима законна лихва върху 12 390 лв. ДДС от датата на възникване на задължението до заплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" АД по съображения в писмени бележки, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било решение № К-47-0311/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена като дължима законна лихва върху 12 390 лв. ДДС от датата на възникване на задължението до заплащане на сумата. В мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н000070/26.02.2007 г. е оформен митнически режим внос със допускане до свободно обръщение и крайно потребление на меден концентрат, с изчислени митни сборове по провизорна фактура. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МК), завършила с протокол за заключително обсъждане и докладна записка № 98/13/19.12.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, а не по финалната фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В докладната записка е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалната фактура, получена след оформяне на ЕАД. Издадено е оспореното пред съда решение, с което е определена като дължима сумата 2618 лв., ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението до изплащане на сумата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че решението е издаден от компетентен административен орган. Неправилно съдът е приел, че митническия орган не е следвало да издава процесното решение, тъй като е било издадено уведомление за доброволно плащане, което е обжалвано и е образувано съдебно производство, преди издаване на процесното решение и което към момента на произнасяне на съда не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. По тези съображения и без да разгледа спора по същество съдът е отменил обжалваното решение. Решението като краен резултат е правилно, но по различни съображения. С уведомление за размера на митните сборове общо за всички ЕАД на дружеството е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Същото е връчено на представител на дружеството на 14.02.2008 г. Касаторът поддържа, че лихви се дължат от възникване на вносното митническо задължение, т. е. от момента на приемане на митническата декларация предвид чл. 201 § 1 и 2 МК. Доводът е неоснователен, тъй като от възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. Съгласно чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Уведомлението от 14.02.2008 г. не определя релевантен срок за плащане, тъй като е изпратено преди да бъдат взети под отчет митните сборове по процесната ЕАД. В разпоредбата на чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след вземането под отчет от митническите органи. В случая определеното с решение на началника на Митница София допълнително митническо задължение е взето под отчет след издаване на решението. Решението е връчено на представител на дружеството на 9.05.2008 г., а задължението е взето под отчет и начислено на 14.05.2008 г. В решението не е даден срок за плащане на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 232 § 1 б. "б" МК, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, а съгласно чл. 232 § 2 б. "в" МК лихва не се събира, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни, когато е определен, ако митническите органи преценят, че е допустимо. След като не е даден срок за плащане след вземането под отчет на митните сборове, извършеното на 21.05.2008 г. плащане не е просрочено, поради което неправилно в акта са определени лихви от възникване на задължението с подаване на ЕАД до заплащане на сумата. В този смисъл е решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на СЕС, в което изрично се изисква да е определен и неспазен срок за плащане на задължението след вземането под отчет, за да се определят лихви за забава на длъжника по чл. 232 МК. С решение № 8402/14.06.2011 г. по адм. дело № 14282/2009 г. на ВАС, IА отделени е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е оставена без разглеждане жалбата на "Кумерио Мед" АД срещу уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г., издадено от началника на Митница София - (сега Митница Столична), като производството по делото пред ВАС, IА отделение е прекратено. В тази насока следва да се приеме, че касационния довод за неправилност на решението е основателен, тъй като незаконосъобразно съдът е приел, че Уведомлението за доброволно плащане е ИАА, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но като краен резултат обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, то Митница Столична следва да заплати направените по делото разноски в размер на 232,74 лева . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,