Решение № 16244 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2011 г.

Решение № 16244 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Георгиев Кожухаров от гр. София против решение № 3625/12.11.2010 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 3315/2009 г. по описа на АССГ. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата, съответно - правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. При извършената на база допустимата касационна жалба служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира, че обжалваното решение на АССГ е недопустимо поради следното: Съдебното решение е постановено по недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалба. Към датата на предявяване на жалбата не е бил налице формиран мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Видно от приетите от АССГ писмени доказателства, директорът на Агенция "Митници" е отправил до Иван Кожухаров, заемащ длъжността "Зам. началник " на Митница - Калотина едномесечно писмено предизвестие изх. № 4407/14.03.2009 г., за прекратяване на служебните му правоотношения на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., получено от Кожухаров на 25.03.2009 г. при условията на надлежно удостоверен отказ. В срока на действие на предизвестието, но преди изтичането на едномесечния срок от получаването му, Кожухаров е депозирал свое заявление вх. № РМИ94-0007/7.04.2009 г., с което е поискал от органа по назначаването да му бъде разрешено ползването на едногодишен неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а от КТ. Тъй като заявлението е подадено чрез РМУ - Митница - Калотина до директора на Агенция "Митници", същото е препратено до последния с придружително писмо, входирано в ЦУ на АМ на 16.04.2009 г. Органът по назначаването е констатирал непълнота на приложените към заявлението доказателства, явяваща се според него от съществено значение за разрешаването или не на искания отпуск, поради което и в изпълнение на задълженията си по чл. 36 от АПК е изискал от Кожухаров със свое писмо изх. № 93/585 от 17.04.2009 г. представянето на писмено съгласие от другия родител с искания отпуск. Това писмо е съобщено на Кожухаров на 27.04.2009 г., видно от обратна разписка - известие за доставяне на "Български пощи" АД. На 28.04.2009 г. Иван Кожухаров е депозирал свое писмено становище по искането на директора на АМ и, въпреки изразеното несъгласие с допълнително поисканото доказателство, на същата дата е представил на органа по назначаването същото. Междувременно директорът на АМ е постановил своя заповед № 2635 от 10.04.2009 г., с която е прекратил служебните правоотношения с Кожухаров на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, считано от 25.04.2009 г. Същата заповед е съобщена на Кожухаров на 11.05.2009 г., видно от обратна разписка на "Български пощи" АД. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от АПК в случаите на събиране на допълнителни доказателства по първоначално подаденото искане, административният орган дължи произнасяне в едномесечен, а не в 14-дневен срок от искането - т. е. директорът на АМ в случая е следвало да се произнесе с изричен акт до 16.05.2009 г., предвид началната дата на получаване на заявлението за ползване на отпуск по чл. 167а от КТ - 16.04.2009 г. За да дължи произнасяне по подадено до него заявление за отпуск по чл. 167а от КТ във вр. с чл. 63 от ЗДСл, органът по назначаване следва все още да има това качество - т. е. към датата на произнасянето му следва да е налице валидно съществуващо служебно правоотношение със служителя, подал заявлението за отпуск. Предвид факта, че към 16.05.2009 г. служебното правоотношение между директора на АМ и Иван Кожухаров вече е било прекратено, за директора на АМ не е съществувало задължението да се произнесе по подаденото от Кожухаров заявление за ползване на отпуск, който се явява функция на съществуващо служебно правоотношение. След като към 16.05.2009 г. за органа по назначаването не съществува законоустановено задължение за произнасяне по заявление вх. № РМИ 94-0007/7.04.2009 г., то не е налице и валидно формиран мълчалив отказ, който да бъде предмет на обжалване по делото пред АССГ. Евентуално, дори да се приеме, че, тъй като Кожухаров не е изрично уведомен за удължаване на срока за произнасяне по чл. 57, ал. 8 от АПК, същият срок е 14-дневен по смисъла на общата разпоредба на чл. 57, ал. 1 от АПК, то и в този случай не е налице валидно формиран мълчалив отказ по заявлението за ползване на отпуск, който да бъде предмет на обжалване в производството пред АССГ. Независимо от обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебните правоотношения с Кожухаров е връчена на същия на 11.05.2009 г., предвид факта, че в заповедта изрично е посочено, че прекратяването на служебните правоотношения е в сила от 25.04.2009 г., настоящият съдебен състав прима, че към 30.04.2009 г. (датата, на която изтича срокът за произнасяне по чл. 57, ал. 1 от АПК) директорът на АМ отново не е бил длъжен да се произнесе по искането за ползване на отпуск, тъй като към тази дата служебното правоотношение с молителя вече е валидно прекратено. Валидно прекратено е служебното правоотношение на Кожухаров и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, видно от заповед № 11000/22.12.2009 г. С оглед гореизложеното решението на АССГ се явява недопустимо като постановено по недопустима жалба. Същото следва да бъде обезсилено, жалбата срещу него - оставена без разглеждане, а производството по адм. д. № 3315/2009 г. по описа на АССГ - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, чл. 221, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,