Решение № 15687 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2017 г.

Решение № 15687 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Милениум"ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 1803/20.03.2017 г. по адм. д. № 9467/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22002215007047-091-001/21.06.2016 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен изцяло като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 4000 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22002215007047-091-001/21.06.2016 г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения по ЗДДС общо 78 185 лв с 30 738,46 лв лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Овър пойнт"ЕООД, "Агнес дизайн"ЕООД, "Ауреус-2006"ЕООД, "Евростил 2014 ПГ"ЕООД, "Тера-агро-инвст-2013"ЕООД, "АБ продакшън"ЕООД, "Сантим"ЕООД, "Сайнтрейд"ЕООД, "Арес М"ЕООД, "Алекс имидж"ЕООД и "А. М."ЕООД на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки не са осъществени. В РА е определен корпоративен данък за периода 2009 г. - 2011г и 2013 общо 35 121,46 лв с 12 015,81 лв лихви на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с разходите по спорните фактури за доставките, които не са осъществени. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и обосновано е прието от съда, че не са основателни. Неоснователен е доводът за неправилно разпределение на тежестта на доказване. В съответствие с процесуалните правила съдът е приел, че жалбоподателят следва да докаже осъществяване на спорните доставки. Правилно съдът е приел, че осъществена доставка е условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Д. на касатора, че фактурите и доказаното плащане по тях, както и счетоводното отразяване на доставките от ревизираното лице са достатъчни, за да установят тяхното осъществяване е неоснователен. По делото са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на метални детайли, както и на услуги лазерно рязане, шлайфане, полиране, подписани от неизвестни лица за предаващия доставчик и приемащия получател, които на основание чл. 10 от ЗСч нямат доказателствена стойност, след като няма посочени лица, отговорни за верността на информацията в тях. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на услугите и предаване на стоките по спорните фактури. Представени са договори за наемане на производствен обект с машини за "Овър пойнт"ЕООД, "Агнес дизайн"ЕООД и "Алекс имидж"ЕООД, които не променят фактическата обстановка по делото, предвид негодните да установят предаване на стоките и услугите приемо-предавателни протоколи, подписани от неизвестни лица. Правилен е изводът на съда, че за изпълнение на фактурираните услуги по обработка на метали, предвид характера на услугите и количествата на детайлите, би следвало доставчиците да разполагат с квалифициран персонал и съответни машини. Недоказани са доводите на касатора, че доставките са извършени от управителите на дружествата, неразполагащи с квалифициран персонал. Липсват каквито и да било доказателства за предаване на детайли от ревизираното лице за обработка от доставчиците, за което би следвало да има документи, след като повечето от фактурите имат за предмет услуги по обработка на метални детайли - лазерно рязане, полиране, шлайфане, заваряване. Изводите на съда са съобразени с относимата практика на ЕО и СЕС по дело С-152/02 и редица други, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактура, доставката по която е осъществена от издателя на фактурата. Неоснователен е доводът на касатора за приложение на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в което са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес осъществяване на доставките не е доказано. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-18/13 на СЕС. З. съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта по ЗДДС. В частта по ЗКПО правилен е изводът на съда за законосъобразно приложение на чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО в РА като е увеличен финансовия резултат за ревизираните периоди с разходите по фактурите за доставки, които не са осъществени и са документално необосновани. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 4090,61 лв, от които следва да се присъдят 4000 лв, колкото са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,