Решение № 13917 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2014 г.

Решение № 13917 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Антония Иванова, против решение № 8010 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. № 8384/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Алиосман Мюмюн Мюмюн от с. Татул, общ. Момчилград, чрез процесуален представител адв. В. Милушева, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Алиосман Мюмюн Мюмюн от с. Татул, общ. Момчилград, Уведомително писмо № 01-6500/5399 от 8.05.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009 г. по подадено заявление за регистрация с УИН 09/220609/37774 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Административният съд е основал решението си на това, че в конкретния случай изводите на административния орган не се потвърждават от приетата по делото съдебно - техническа експертиза. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи, които настоящият тричленен състав напълно споделя. Отказът за финансово подпомагане по СЕПП и НР1 обосновано и правилно е приет от съда за незаконосъобразен. От данните по делото се установява, че Алиосман Мюмюн Мюмюн от с. Татул, общ. Момчилград, е подал заявление за подпомагане с УИН 09/220609/37774 за 2009 г., с което по СЕПП е заявил 1,31 ха, а по НР1 също 1,31 ха. След извършване на кръстосаните проверки административният орган е установил, че недопустимата за подпомагане по СЕПП и по НР1 площ е 0.69 ха, а общият размер на установената като годна за подпомагане площ е 0.62 ха. От тук е извел извод, че е налице наддеклариране в размер на 100%, на което и основание в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 е определено, че подпомагането следва да бъде отказано изцяло и да се наложат санкции за бъдещ период. В изготвеното, прието и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза, вещото лице е установило наддеклариране по двете мерки в размер на 0,27 ха или 25,96 %. От тук следва, че правилно и законосъобразно при тези констатации първоинстанционният съд е приел, че чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 не е следвало да се прилага. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1 изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделския стопанин е заявил по - големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В конкретния случай необосновано е наложена санкция за бъдещ период в размер на 111,98 лв. по СЕПП и 148,45 лв. по НР1 и неправилно е приложен материалният закон. При наличието на данни за различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи, което е от съществено значение за определяне на конкретно приложимата хипотеза на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009, правилно съдът е отменил уведомителното писмо и е изпратил преписката за ново произнасяне на ДФЗ-РА. В настоящият случай е приложима втората хипотеза на горецитираната норма, а именно: ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури - т. е. санкции не следва да се налагат. На основание казаното до тук, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски за юрисконсултско представителство не следва да се присъждат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на съдебни разноски за адвокатско представителство, които съгласно приложен по делото Договор за правна защита и съдействие са в размер на 300 лв., като е посочен и начинът на заплащането - в брой. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,