Решение № 1694 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2018 г.

Решение № 1694 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020", подадена чрез пълномощник, против решение № 21/31.01.2018 г. по адм. д. № 838/2017 г. на Административен съд - Велико Търново, с което съдът е отменил решение № РД-16-1336/12.10.2017 г. и е върнал преписката за ново произнасяне. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Според него констатациите на съда за въведена в експлоатация от търговеца щанца вид 2, модел S-50 не съответства на доказателствата по делото. Твърди, че изводът на съда за липса на основания за недопустимост на претендирани разходи и правни основания за постановения отказ от верификация е незаконосъобразен. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "Хидросист" ЕООД жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът "Хидросист" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е решение № РД-16-1336/12.10.2017 г., с което ръководителят на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма /ОП/ "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г." е отказал на "Хидросист" ЕООД верифициране на разходи в общ размер от 339 150 лв. С акта дружеството е уведомено, че в 14-дневен срок от получаване на решението следва да възстанови неправомерно платени разходи в размер на 237 404, 99 лв. По делото не е спорно, че страните са сключили договор за безвъзмездна финансова помощ №BG16 RFOP002-2. 001-1009-C01 за изпълнение на проект "Подобряване на производствения капацитет в "Хидросист" ЕООД" със срок на проекта от 16 месеца и общо допустими разходи на стойност 680 043 лв. Проектното предложение предвижда въвеждане в експлоатация на 6 бр. нови високотехнологични и отговарящи на съвременните изисквания щанци, необходими за прецизна изработка на генератори, с оглед повишаване на производствения капацитет на бенефициера и повишаване конкурентоспособността на неговото производство. Не е спорно, че в изпълнение на проекта бенефициерът е подал финален отчет и е отправил до органа искане за окончателно плащане по договора в размер на 339 150 лв., за периода 10.04.2017 г. – 09.06.2017 г. Съдът е установил, че във връзка с направеното искане за плащане технически експерти към ръководителя на УО са извършили проверки, резултатите от които са отразени в контролни листа. Проверяващите са констатирали, че закупените със средства по проекта 6 бр. щанци са налични, но не са въведени в експлоатация. По искане на договарящия орган са представени допълнителни документи от страна на бенефициера, включително и експертно становище от професор в ТУ "А. Кънчев". Безспорно е по делото, че експертите са извършили нова проверка и на място са установили, че от закупените 6 бр. щанци само щанца вид 2, модел S-50 е инсталирана на ексцентър преса, като при демонстрация на работа с нея е заседнал метален лист. От своя страна УО на ОПИК е възложил на експерт извършване на оценка на производствената дейност и начина на експлоатация на закупените щанци. Според приложеното към административната преписка заключение на експерта щанците са пригодени за работа с ръчни ексцентър преписи, от които бенефициерът разполага само с една преса, която е наета, а дружеството е декларирало, че ще бъдат наети още работници и други ексцентър преси в по-късен етап. Експертът е посочил, че дружеството няма ясен асортимент от продукти, който да бъде разнообразен. Административният орган, издал оспореното пред първоинстанционния съд решение, е приел, че извършените от бенефициера разходи за закупуване на 6 броя щанци са в нарушение на изискванията по т. 1. 1 от общите условия за безвъзмездно финансиране на дейностите по Оперативната програма, целите на проекта не са изпълнени и не могат да бъдат изпълнени и впоследствие, поради което претендираните разходи не следва да се верифицират, а вече направените и платени от УО разходи в размер на 237 404, 99 лв. следва да бъдат възстановени от бенефициера. С обжалваното решение е отказана верификация на извършени от бенефициера "Хидросист" ЕООД разходи за закупуване на 6 броя щанци, подробно описани в акта по вид, размер и представени фактури за закупуване. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, органът е посочил фактически основания за издаването му. По същество съдът е приел, че с изключение на щанца вид 2, модел S-50, останалите щанци не са въведени в експлоатация и не могат да бъдат въведени, тъй като не са налични машини, чрез които да се използват. Изразената готовност да бъдат наети или закупени още преси е само едно намерение, което не е нито осъществено до настоящия момент, нито подкрепено с доказателства. Поради това е приел за законосъобразен от фактическа страна изводът на УО за липса на въвеждане в експлоатация на 5 бр. щанци. Според съда, по отношение на щанца вид 2, модел S-50, същата е монтирана на ексцентър преса и с нея може да се осъществява дейност по предназначение. Обстоятелството, че щанцата е претърпяла повреда при работа с нея, не опровергава този извод. Първоинстанционният съд е формирал извод, че при правилно установена фактическа обстановка ответникът не е издирил и приложил съответните правни норми, които да обосноват извод за липса на основания за верификация на претендираните разходи. Според съда административният орган, при обективиране на волята за отказ от верификация, не е подвел своите фактически установявания, изложени в оспореното решение, под хипотезата на приложимите правни норми и не е изложил мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Приел е, че отсъствието на валидно правно основание при издаване на акта засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора. По тези съображения е отменил оспорения акт. Решението е правилно. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на одобрени по надлежния ред проекти е подчинено на правото на Съюза и на свързаното с него национално право. Два от основните правни инструмента за гарантиране на това право са верификацията на разходите и финансовата корекция. Верификацията, с оглед на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, представлява проверка на допустимостта на разходите. Производството по верификация, след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, е регламентирано като административно по своя характер и завършва с издаването на индивидуален административен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ определя кои разходи са допустими. Съгласно точка 4 от тази разпоредба допустими са разходите, извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В конкретната хипотеза, с оспорения пред първоинстанционния съд акт е отказана верификация на суми по пера в шест пункта. При извършена проверка досежно правилното приложение на правото от административния орган, първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваният акт в нито един от пунктовете за отказ за верификация не е мотивиран от правна страна, тъй като липсва правна квалификация на отказа за верификация. В случая като правно основание за издаване на оспорения отказ са посочени общите разпоредби на чл. 9, ал. 5, чл. 62, вр. с чл. 63 ЗУСЕСИФ, чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, чл. 32, вр. с чл. 13 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, чл. 61 АПК и т. 1 от решение № 574/13.07.2016 на Министерски съвет. Съдът правилно е приел, че в оспорения отказ липсват мотиви относно приложимите материалноправни разпоредби, такива не се съдържат и в друг документ от административната преписка, предхождащ издаването на акта. Издателят на оспорения акт никъде не се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, която съдържа изискванията, на които трябва да отговарят съответните разходи, за да бъдат допустими. Безспорно тази разпоредба не е единствената правна норма, регламентираща допустимостта на разходите. Съгласно член 65, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1983/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) допустимостта на разходите се определя въз основа на национални правила, освен когато са определени специални правила въз основа на Регламента. Националните правила за допустимост на разходите са определени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а съгласно чл. 7, ал. 4, т. 4 ЗУСЕСИФ министърът на финансите определя правилата за верификация. Тези правила във всеки случай следва да бъдат съобразени с конкретните национални материалноправни норми, т. е. определянето на един разход като недопустим изисква точно установяване на приложимата правна норма, защото само така може да бъде установена действителната цел на органа и да бъде извършена проверка за нейната законосъобразност. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид констатирания порок на решението на Управляващия орган, ирелевантни за спора са твърденията на страните и изложените от административния съд по същество мотиви за допустимостта на разхода за закупуване на 1 брой щанца вид 2, модел S-50. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Основателно е касационното възражение, че административният съд неправилно е възложил направените по делото разноски в тежест на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020", вместо на Министерството на икономиката, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК и обстоятелството, че именно Министерството на икономиката е бюджетната организация, към която е оперативната програма и в чиято структура е ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност". Поради това решението на административния съд в частта, в която ОПКС е осъдена да заплати на "Хидросист" ЕООД разноските по делото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго в тази част, с което определените от съда разноски бъдат възложени в тежест на Министерството на икономиката. Воден от горното, Върховният административен съд