Решение № 4744 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2015 г.

Решение № 4744 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Б. В., гражданка на А., против Решение № 2413 от 7.04.2015 г. по адм. дело № 9732/2014 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата против Решение № 5459 от 28.08.2014 г. на Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на производствените правила и противоречие с материалния закон. Ответникът- Заместник- председателят на Държавна агенция за бежанците не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Приема, че правилно, след анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Счита, че проблемите от битов характер, сочени от молителката не са от кръга на посочените в чл. 9 ЗУБ и лицето не е било принудено да напусне А., поради реална опасност от тежки посегателства спрямо личността и нечовешко или унизително отношение или наказание. С оглед визираните обстоятелства е изведено заключение, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд София град. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 2413 от 7.04.2015 г. по адм. дело № 9732/2014 г. съдът е отхвърлил жалбата Б. В. против Решение № 5459 от 28.08.2014 г. на Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен орган, при условията на делегация и в установената писмена форма. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ е приел, че по отношение на лицето не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Анализирайки актуалната справка за политическата ситуация в процесната държава, съдът е отчел, че общото положение в А. е спокойно, последните избори са били честни и политическата обстановка е нормална. Съдът е обсъдил данните в бежанската история на чужденеца и счел за правилен отказа на административния орган за предоставяне на лицето на статут на бежанец, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Приел е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е налице заплаха за Б. В., поради ситуация на безогледно насилие в държавата й на произход. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията, че решението е постановено при непълни мотиви, тъй като не са посочени фактическите основания, въз основа, на които са изведени правните изводи. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Правилно АССГ е приел, че на база събраните доказателства, по отношение на Б. В. не съществуват реални заплахи- тя и нейните близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Б. В. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В А. към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетата справка от 30.06.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, установяваща конкретната обстановка в А., не може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, а именно наличието на "други причини от хуманитарен характер". Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по "други причини от хуманитарен характер" или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на О. за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се имат предвид останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват от лицето, нито са налице. Проблемите от битов характер, сочени от молителката не са от кръга на посочените в чл. 9 ЗУБ. Мотивите за търсената закрила на арменската гражданка са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. Видно от доказателствата по делото предходното решение на административния орган, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата на произход. Неоснователно е твърдението на търсещата закрила, че дългият й престой в Б. е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая специален Закон за убежищата и бежанците. Това, че лицето е изградило социални контакти в страната не представлява хуманитарни причини по смисъла на ЗУБ. Само по себе си нежеланието на чужденката да се завърне в държавата по произход само защото нейни близки роднини са в Б. не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,