Решение № 9875 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2016 г.

Решение № 9875 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Ауър дриймс" ООД срещу решение № 469 от 08.03.2016 г. постановено по адм. дело № 3002 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Варна. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че макар и съдът да е възприел правилно главния релевантен за изхода на спора факт, а именно, че "Ауър дриймс" ООД не е придобило правото на собственост върху имота предмет на облагане с данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), е стигнал до логически неиздържания извод, че дружеството е субект на задълженията по чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Така нареченото от първоинстанционния съд "положително" за дружеството приключване на гражданскоправния спор, всъщност представлява окончателно отричане на правата му на собственик към настоящия момент. "Положителното" приключване на спора дава възможност на дружеството, ако прецени че все още има интерес, да придобие имота след изпълнение на процедура по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) или да развали договора за продажба. Доказателствената сила, с която дружеството се е легитимирано като собственик не е необорима. Що се отнася до подадената от дружеството декларация, от нея е видно, че то е изпълнило свое законово задължение, а от друга страна е имало волята да придобие собствеността и е смятало, че я е придобило. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци" ("МД") при община Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Ауър дриймс" ООД против акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-1077 от 28.11.2014 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-035 от 02.09.2015 г. на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна, с който на дружеството за периода 2009 г. и 2010 г. са определени задължения за ДНИ и ТБО общо в размер на 1 340,68 лв., от които 897,40 лв. главница и лихви - 443,28 лв., за недвижим имот ПИ 3571/874/, находящ се в гр. Варна, местност "Траката". За да постанови решението си съдът е приел, че от страна на "Ауър дриймс" ООД е подадена декларация с вх. № 030100053 от 01.02.2006 г., с която дружеството се е афиширало като собственик на недвижим имот ПИ 3571/874/, находящ се в гр. Варна, местност "Траката" въз основа на нотариален акт № 29/2005 г., съгласно който имотът е придобит чрез покупко-продажба от реституирани собственици. С АУЗД № МД-АУ-1077 от 28.11.2014 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци" към община Варна, оспорен по административен ред и потвърден от горестоящия административен орган, на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО общо в размер на 1 340, 68 лв., от които 897, 40 лв. главница и лихви - 443,28 лв., за посочения имот, за периода 2009 г. и 2010 г. При така установеното съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е съобразен с целта, която преследва законът. Приел е за неоснователно възражението за незаконосъобразност на акта, предвид твърдението, че дружеството не е не е субект на задължението, тъй като не е собственик на процесния имот. Посочил е, че съгласно съдебни решения по гр. дело № 2058/2013 г. по описа на Върховния касационен съд (ВКС), по гр. дело № 150/2014 г. на Апелативен съд - Варна и по гр. дело № 6278/2014 на ВКС, процедурата по реституцията на процесния имот на праводателите на дружеството не е приключила, доколкото за да е довършен фактическия състав е било необходимо издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е посочил, че независимо от това спорът е завършил положително за дружеството, доколкото с влязло в сила на 03.02.2016 г. решение № 115 от 07.07.2015 г. по гр. дело № 193/2015 г. по описа на Апелативен съд - Варна е прието за установено че "Ауър дриймс" ООД (правоприемник чрез покупко-продажба по нотариален акт № 29/2005 г. и реституция в полза на продавачите по решение № 717 от 11.7.2000 г.) има право на възстановяване на собствеността на новообразувани имоти № 874 и 5874 от ПНИ на СО "Горна Трака", идентични с имота по нотариален акт № 29/2005 г. Наред с това съдът е посочил, че воденото гражданско производство и постановените в тази връзка съдебни актове са ирелевантни за настоящия спор. Посочил е, в публичното правоотношение, едно лице се легитимира като собственик, респ. заявява се като задължен субект пред общината с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. В случая безспорно е налице подадена такава декларация от страна на "Ауър дриймс" ООД - вх. № 030100053 от 01.02.2006 г., т. е. самият жалбоподателя се е афиширал като собственик на имота с нея, съгласно нотариален акт № 29/2005 г. Последният не е обезсилен по предвидения в закона ред и доколкото представлява официален документ, безспорно следва да бъде зачетен както от административния орган, така и от съда. Решението е правилно. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. Служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация - чл. 99, ал. 3 от ДОПК, но той не може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на лична отговорност. Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок - чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ. Видно от изложеното, правната връзка между обекта на облагане и субекта, за данъчни цели, се установява въз основа на декларираното от правния субект. Налице е една презумпция за собственост, защото данъчната администрация не извършва проверка за валидността на придобивното основание и няма правомощието да извършва преценка валидни права и задължения ли е породил представения пред нея документ за собственост. Съществуват различни гражданскоправни връзки, които за целите на гражданското право могат и да не пораждат право на собственост, но за целите на данъчното облагане декларирането на собствеността върху обекта е достатъчно основание за облагането на съответния субект. В случая по делото няма спор, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 030100053 от 01.02.2006 г. "Ауър дриймс" ООД е декларирало, че е собственик на недвижим имот ПИ 3571/874/, находящ се в гр. Варна, местност "Траката". Липсват данни същият да е подал последваща декларация, с която да е заявил промяна в посочените обстоятелства. Поради това дружеството се явява задължено лице за ДНИ и ТБО на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ за посочения имот. С АУЗД правилно са установени задължения на дружеството за ДНИ и ТБО, независимо от наличието на висящ спор за собствеността на имота между него и трети лица. Видно от мотивите на съдебното решение са обсъдени са всички релевантни доказателства, както и всички доводи на жалбоподателя, в резултат на което съдът е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал до законосъобразни правни изводи. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 200, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение