Решение № 135 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2018 г.

Решение № 135 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 6952 от 22.11.2017 г., постановено по административно дело № 4393/2017 г. по описа на Административен съд София- град, е отхвърлена жалбата на М. Ценова от [населено място], против Решение № 1040-21-87 от 21.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 214-00-1390-1/16.02.2017 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от М. Ценова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София - град, при редовно призоваване, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която е следната: Жалбоподателката е подала заявление на 06.12.2017 г. до ТП на НОИ София - град за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е декларирала прекратяване на служебното си правоотношение, считано от 09.01.2017 г., видно и от Заповед № 02/04.01.2017 г., издадена от министъра на икономиката, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител. През периода 09.10.2015 г. – 10.07.2016 г. вкл., Министерство на икономиката е подавало информация за М. Ценова като за лице по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а от КСО, за които лица за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са работили, поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, т. е. през тези 9 месеца и 1 ден лицето е осигурявано по реда на чл. 9, ал. 5 от КСО и не е подлежало на осигуряване за риска "Безработица". През периода 11.07.2016 г. – 08.01.2017 г. вкл., е подавана информация за лицето като за държавни служители по ЗДЛ, доброволци по Закона за защита при бедствия. През тези 5 месеца и 27 дни Ценова е подлежала и е била осигурявана за риска "Безработица". По този начин, за 15 месечния период, от 09.10.2015 г. до 08.01.2017 г., жалбоподателката е осигурявана за безработица 0 години, 5 месеца и 27 дни, което не е достатъчно, за да й се отпусне обезщетение за безработица. С Разпореждане № 214-00-1390-1/16.02.2017 г., ръководителят на осигуряването за безработица е отказал отпускане на поисканото обезщетение. В него е посочено, че лицето няма осигуряване за 9 месеца от последните 15 календарни месеца във фонд "Безработица", тъй като в този период има зачетен и осигурителен стаж, поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи. С Решение № 1040-21-87/21.03.2017 г., директорът на ТП на НОИ София- град е потвърдил обжалваното пред него разпореждане и е отхвърлил жалбата. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд София– град(т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е направил верен прочит на същите, с оглед правнорелевантните факти за спорните правоотношения. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основния спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 4 от КСО. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, касационната инстанция подчертава, че първоинстанционният съд правилно е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението им до възстановяването им на работа, като за тези периоди се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, а ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от КСО обаче, осигурителните вноски по ал. 3 (какъвто е и настоящият случай), са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Следователно за времето, през което е останало без работа поради незаконно уволнение лицето няма статута на такова, осигурявано за всички социални рискове, вкл. за безработица, а осигуряването касае само пенсионните фондове. Разпоредбата е специална по отношение на общото правило по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, че работещите по трудов договор подлежат на осигуряване за всички осигурителни рискове, включително и за безработица. Именно поради това, макар и периодът от незаконното уволнение до възстановяването на работа да се зачита за осигурителен стаж, този стаж не може да послужи за отпускане на ПОБ, тъй като не са внесени, нито пък са били дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица". В този смисъл и внасянето на суми от страна на М. Ценова в този фонд не променя законовата пречка за получаване на парично обезщетение за безработица Приложеното фотокопие от трудова книжка също не променя извода на първонстанционния съд, тъй като не се оспорва възстановяването на лицето на работа, но то не влияе върху относимия период. От гореизложеното може да се направи извод, че тезата, която според касаторката сочи на неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,