Решение № 1038 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2012 г.

Решение № 1038 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Чушката - Ангел Валентинов", с. Якимово, обл. Монтана, против решение № 119/20.03.12 г. по адм. д. № 84/12 г. на Административен съд В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 061101606-1/07.09.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 628/19.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново в частта, с която за данъчен период м. 10.2010 г. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 9 110, 50 лв. и съответните на това задължение лихви в размер на 748, 79 лв. Търговеца е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" в размер на 644, 37 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че неправилно е прието от съда, че след като не е подадена молба до ОД "Земеделие" за оглед на пропаднали площи от неблагоприятни климатични условия, липсват доказателства за унищожаване на продукцията вследствие на непреодолима сила. Ответникът по касационната жалба, директорът на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, в представен писмен отговор от процесуалния представител юрк. Василева, оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила, по подробно изложени съображения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер на 644, 37 лв. за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С РА, издаден на ЕТ "Чушката - Ангел Валентинов", са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.05.2007 г. до 31.01.2011 г. общо в размер на 42 925, 73 лв. и лихви за просрочие върху това задължение в размер на 19 119, 28 лв., като по административен ред РА е обжалван изцяло, а пред първоинстанционния съд е обжалван само в частта, с която е доначислен ДДС за данъчен период м. 10.2010 г. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 9 110, 50 лв. и лихви за просрочие върху тази сума, по непризнат Акт за брак № 1/30.10.2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е приел, че след като жалбоподателя се позовава на обстоятелства, попадащи в хипотезата на т. 1 на ал. 2 от чл. 80 от ЗДДС, а именно брак, причинен от непреодолима сила, е следвало да установи наличието на такива обстоятелства със съответни за това доказателства. Представената от жалбоподателя справка № 27/03.08.2011 г. на Хидрометеорологична обсерватория гр. Монтана, относно синоптичната обстановка в с. Якимово, касае период от време месеци 05.2010 г. и 06.2010 г., за който е констатирано голямо засушаване, но не установява последващи силни и проливни дъждове. Извън тази справка, липсват други доказателства за констатиране, че растенията са били негодни за употреба към периода на бракуването им. Липсват данни, да се претърпени щети от други земеделски производители на същата или сходна култура в същия регион, за същия период от време. В съдебното решение са направени изводи, че жалбоподателят е следвало да установи и надлежно да докаже твърдяните от него обстоятелства, които е отразил в Акта за бракуване на продукцията, за да се ползва от разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно. При извършване на ревизията на ЕТ органите по приходите са установили от фактическа страна, че е било извършено от жалбоподателя бракуване на продукция "слънчоглед", засят на площ от 3 007 дка, който според жалбоподателя е изгорял преди прибирането му. За извършената операция е съставен Акт за брак № 1/30.10.2010 г. Ревизираното лице е дало обяснение, че загубата на реколтата от слънчоглед е причинена първоначално от засушаване, последвано от проливни дъждове, поради което реколтата от слънчоглед не е била прибрана от полето, като впоследствие е бракувана през месец 10.2010 г., т. е. позовал се е на непреодолима сила като причина за брака. Ревизиращите органи са изпратили запитване до ОД "Земеделие" - Монтана досежно наличие на обстоятелства за подавани от ЕТ "Чушката - Ангел Валентинов" на молби за огледи за пропаднали площи поради лоши климатични условия, като е получен отговор с писмо изх. № 97-00-17-1/26.05.2011 г. по описа на ОД "Земеделие" - Монтана, че такива не са подавани. Ревизиращите органи са приели, че в случая не е доказано причините за брака да се дължат на непреодолима сила, за да се приеме, че не следва да се начислява данък на основание чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което са начислили данък на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на приспаднатият данък за доставките за покупка на гориво и посадъчен материал за погиналият слънчоглед, съгласно представена от жалбоподателя справка към съставеният акт за брак. Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а съгласно ал. 4 на чл. 79 ЗДДС корекцията по ал. 1 и ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период. Разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС въвежда едно от изключенията, при които корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се извършват, а именно: в случай на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. На това изключение се е позовал ревизирания субект, за да не начисли ДДС за бракуваната продукция. Наличието на такива обстоятелства не е установено в хода на оспорването на РА. Представената от жалбоподателя още в хода на ревизията справка № 27/03.08.2011 г. на Хидрометеорологична обсерватория гр. Монтана, относно синоптичната обстановка в с. Якимово, установява едно от обстоятелствата - засушаване в региона за периода м. 05.2010 г. и м. 06.2010 г. Този факт не е достатъчен да обоснове извод за наличие на непреодолима сила, водеща да унищожаване на селскостопанска продукция, която той впоследствие е бракувал. Наличието на стихийни бедствия в района, водещи до унищожаване на реколта, би засегнало и други земеделски стопани, за което е следвало да има информация в съответната ОД "Земеделие". Отговорът по изисканата от страна на органите по приходите справка от ОД "Земеделие" не установява такива обстоятелства. Правилно съдът се е позовал и на факта, че жалбоподателят не е направил искане до ОД "Земеделие" за констатиране на унищожената земеделска продукция. Възраженията на касатора, изложени в касационната жалба, са че това е право на земеделския производител, а не задължение и че такова искане се прави само при застрахована продукция, а в случая касаторът не е имал застраховка и не се е налагало да прави искане за констатация на унищожена реколта. Макар и верни, тези твърдения на касатора не установяват релевантни за спора факти, а именно - безспорно установяване, че бракуваната продукция е вследствие на непреодолими сили - изключително тежки метеорологични условия: засушаване и впоследствие, обилни валежи. Доказателства в тази насока не са ангажирани. След като това не е сторено, съдът правилно е приел, че не са налице установени обстоятелства, които да обосноват приложението на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което РА, с който е начислен данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в размер на приспаднатият данък за доставките за покупка на гориво и посадъчен материал за бракувания слънчоглед, е законосъобразен. При така установените данни, правилно е решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата като неоснователна. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 644, 37 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,