Решение № 2522 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция , чрез процесуален представител, срещу Решение 9606 от 24.06.2024г., постановено по административно дело 4954/2024г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение 328605-60 от 27.02.2019г. на директора на ГДНП, в частта, с която на осн. чл.32, ал.4 ЗЗЛД, чл.3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2024г., във вр. с чл.25, ал.3, чл.26, ал.1, т.3 и ал.2 ЗМВР, във вр. с чл.2, ал.2, т.5 ЗЗЛД е отказано заличаването на личните данни на Б. С. П., обработвани в информационните фондове на МВР, и преписката е върната на административния орган за произнасяне по молба вх.513000-13046 от 19.02.2024г., съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. С отменената част на решение 328605-60 от 27.02.2019г. на директора на ГДНП е отказано заличаването на личните данни на Пръхчанов, обработвани в информационните фондове на МВР във вр. със ЗМ 325/12.07.2023г. на РУ Пещера-ОДМВР Пазарджик; предварително производство: обвиняем по сл. д.43/16.07.2003г. на РСС Пещера; и наказателно производство ефективно наказание -присъда 9/2003г. на РС-Пещера, по съдебно дело 410/2003г. за престъпление по чл.346, ал.1 НК, наложено наказание обществено порицание . Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответната страна Б. С. П., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспореният АА е издаден от компетентен орган, във формата по чл.59, ал.2 АПК и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, но е материално незаконосъобразен, несъответен и непропорционален на преследваната цел. Съдът е счел, че към датата на приключване на устните състезания по спора е дължимо съобразяване с тълкуването, дадено в Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, според което чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във вр. с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във вр. с членове 5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Основавайки се на съображения 26 и 37 от Преамбюла на Директива (ЕС) 2016/680 вр. чл.6, чл.10 и чл.16 от същата, както и с уредените в членове 7 и 8 от Хартата основни права на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни, във вр. предоставеното тълкуване на СЕС, и с данните по делото относно обработвани в информационните фондове на МВР данни на Б. С. П. във вр. две полицейски задържания за проверка за съпричастност, в които случаи на полицейско задържане не е установена съпричастност, АССГ е приел, че събирането и съхраняването на лични данни на жалбоподателя е непропорционално- надхвърля необходимото и данните се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Според съда по делото липсват данни съхранението на данните на жалбоподателя да е необходимо за цели, свързани със защитата на националната сигурност, а от АО не са изложени мотиви обработката на личните данни на лицето да е необходима за защита на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. АССГ е приел, че с оглед настъпилата реабилитация на жалбоподателя, при липсата на данни той да е замесен в престъпления, различни от това, за което е бил осъден, обработката на данните му е неоправдана и непропорционална, Съдът с оглед естеството и тежестта на престъплението, за което е осъден жалбоподателя като непълнолетен, липсата на рецидив както и на други нарушения на обществения ред, е достигнал до извод, че рискът, който представлява лицето, не дава непременно основание за запазване до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. Решението е неправилно. Следва да се отбележи, че предмет на оспорване пред първата инстанция е решение 328605-60 от 27.02.2019г. на директора на ГДНП, постановено по инициирано със заявление вх.328605-505 от 26.11.2018г. на Б. С. П. до директора на ГДНП за заличаване личните му данни в информационните и неинформационните фондове в МВР, а не административен акт, постановен по молба вх.513000-13046 от 19.02.2024г. на П. до директора на СДВР за снемане на полицейска регистрация. Законосъобразна е преценката на АССГ относно приложимостта на решение от 30 януари 2024г. по Дело С-118/22 на СЕС (голям състав), но изводите на АССГ във връзка даденото разрешение на Съда са несъответни на фактическата обстановка установена по делото, предвид относимите норми на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), тези на националното законодателство и на Директива 2016/680. Според т.70 от Решението на СЕС, чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т.45 от Решението следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва- в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата-в крайна смета да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган- администратор на лични данни, съхраняващ лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. По този аргумент извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка както за законосъобразно провеждане на инициирано административно производство по реда на чл.11, т.5 от Инструкция 8121з-1122 от 12 септември 2015 г. за реда за обработка на лични данни в министерството на вътрешните работи (отм.) вр. 25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР, така и за административно производство по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл.68 ЗМВР. Това означава, че в хода на административното производство по чл.11, т.5 от Инструкция 8121з-1122 от 12 септември 2015 г. за реда за обработка на лични данни в министерството на вътрешните работи (отм.), административния орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката освен предвидените действия по установяване наличие или липса на законово основание за заличаване на личните данни по чл.3 от Инструкция 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания за заличаване на личните данни в информационните фондове на МВР- чл.3 от Инструкция 8121з-748/2014г., предвид характера на конкретното административно производство, но и на по широк кръг данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с обработването на лични данни цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез различни способи, включително чрез способа на полицейската регистрация, ако такъв е приложим, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл.11, т.5 от Инструкция 8121з-1122 от 12 септември 2015 г. за реда за обработка на лични данни в министерството на вътрешните работи (отм.), или това по чл.21 от сега действащата Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт. Мотивите на органа в горния смисъл не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, както от първата така и от касационната инстанция. В случая въпреки констатираната от първоинстанционния съд с обжалваното съдебно решение липса на мотиви в оспорения АА относно необходимост от обработване личните данни на лицето в горния смисъл, посочени от съда като такива във вр. със защита на признати от Съюза цели от общ интерес или защитата на правата и свободите на други хора , АССГ си е позволил да изложи собствени мотиви относно пропорционалността на събирането и съхраняването на лични данни на жалбоподателя, без да разполага със съответната специфична информация относно субекта на данни, достъпна на административния орган, и при липса изложена преценка от този орган (мотиви) в хода на административното производство, при което изводите на съда, основани почти изцяло на разпоредби на нетранспонираната Директива 2016/680, не могат да обосноват верни изводи относно нарушаване баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни. Като резултат приемайки, че обработваните лични данни на жалбоподателя подлежат на изтриване, поради липса на необходимост за съхранението им с оглед целите, дали основание за обработването им, първостепенния съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Неправилно делото е върнато като преписка на директора на ГДНП да произнасяне по молба вх.513000-13046 от 19.02.2024г. Б. С. П. до директора на СДВР, защото тази молба е неотносима към настоящото производство. Решението на АССГ трябва да бъде отменено като неправилно- постановено в противоречие с материалния закон, а решението на АО в частта за отказ за заличаване на личните данни на Б. П., се отмени като постановено в нарушение изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо АПК, и административната преписка по заявление вх.328605-505 от 26.11.2018г. на Б. С. П. до директора на ГДНП за заличаване личните му данни в информационните и неинформационните фондове в МВР се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящия съдебен акт. Съобразно изхода на спора разноски по делото не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение