Решение № 15459 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 62/2012 г.

Решение № 15459 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 62/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Яшар Махмудов Касъмов против решение № 635 от 22.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1033/2010 г. по описа на Административен съд - Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен отхвърля жалбата срещу заповед № РД 15-91/07.12.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ)- Плевен, с която на осн. чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Яшар Махмудов Касъмов на длъжност началник Общинска служба "Земеделие" - гр. Искър, считано от 08.12.2010 г. поради получена възможно най-ниска оценка 5 "неприемливо изпълнение" при атестирането. За да постанови този резултат, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят работи на длъжност началник Общинска служба "Земеделие" - гр. Искър. От представените формуляри за проведеното атестиране се установява, че периодът на атестация (1.12.2009 г. - 30.11.2010 г.) и процедурата са спазени, като е изготвен работен план и са проведени междинна и заключителна срещи. Получената оценка на индивидуалното трудово изпълнение на държавния служител е най-ниската оценка 5 - "неприемливо изпълнение" - оценяваният системно изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността. Служителят подава възражение до контролиращия ръководител по реда и в сроковете по чл. 28 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, отм. ДВ, бр. 49 от 29 юни 2012 г.). Последният на 01.12.2010 г. потвърждава извършената оценка. Оценяващ ръководител е главният директор на главна дирекция "Аграрно развитие" в ОДЗ - Плевен, а контролиращ - директорът на ОДЗ - Плевен. След получаване на окончателната оценка, която е най - ниската възможна при атестиране, директорът на ОДЗ - Плевен издава оспорената заповед, с която прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установената фактическа обстановка съдът прави извод, че атестирането е извършено от компетентен оценяващ и контролиращ ръководител, при спазване разпоредбите на НУРАСДА. Направено е заключение, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и НУРАСДА. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Аргументирано е заключението на съда относно извършването на атестирането от компетентен оценяващ ръководител. По делото е установено, че към момента на изготвяне на работния план - 16.11.2009 г. оценяващ ръководител на жалбоподателя е началник отдел "Общински служби по земеделие" в ОДЗ - Плевен. След настъпилото с изменението на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.) преобразуване на администрацията на ОДЗ и съобразно Устройствения правилник на ОДЗ, оценяващ ръководител е главният директор на главна дирекция "Аграрно развитие" в ОДЗ - Плевен. В това си качество и съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРАСДА същият има задължение да извърши атестирането при условията и реда, регламентирани в ЗДСл и НУРАСДА, вкл. да проведе междинна и заключителна среща по смисъла на чл. 13 и чл. 14 от НУРАСДА. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд относно спазване на процедурата по атестиране, регламентирана в НУРАСДА и крайния правен извод за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Атестирането чрез оценяване на изпълнението на длъжността преминава през три етапа: 1. Изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2. Междинна среща в средата на периода; 3. Заключителна среща и определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността в края на периода - чл. 11 от НУРАСДА. Всеки от тях има самостоятелно и независимо от другите етапи място в атестирането и се реализира по реда и при условията, посочени в Наредбата, като крайната цел е определяне на общата оценка на изпълнението на длъжността за съответния период на оценяване. От формуляра за оценка се установява, че в изготвения и съгласуван работен план на 16.11.2009 г. не е попълнен начина за доказване на изпълнението по отношение на описаните в него цели, което създава неяснота въз основа на какви доказателства е извършена оценката на изпълнението му от страна на оценяващия ръководител. Поставената оценка на показателите за компетентност не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 2 от НУРАСДА. В цитираната норма подробно са описани критериите при оценяване на показателите за компетентност, които не са съобразени от оценяващия ръководител и съответно оценката по тези показатели не е извършена съобразно изискванията на закона. Така например при оценяване на аналитичната компетентност оценяващият ръководител излага мотиви само за това, че жалбоподателят познава нормативните актове, свързани с дейността, но не ги прилага адекватно, без да аргументира тази своя констатация и без да изложи съображения относно останалите критерии, посочени в чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Липсват подробни мотиви и при преценката на останалите показатели за компетентност съобразно изброените критерии по чл. 19, ал. 2, т. 2 - т. 7 от Наредбата. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява контрол относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в чл. 16-21 от НУРАСДА. В наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители. Тяхното точно прилагане е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, от което следва, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на НУРАСДА. Освен това даденият коментар на оценяващия ръководител на общите постижения и поведението на оценявания е неаргументиран и общ. Отделно от това не съдържа достатъчна обосновка както направеният коментар на степента на реализация на целите (посочено е, че постига в известна степен поставените в работния план цели), така и на степента на изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика на заеманата длъжност. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че липсват ясни, убедителни и подробни мотиви, основаващи се на надлежно установени факти по всеки раздел на формуляра, които да обосноват крайна оценка 5 - неприемливо изпълнение на длъжността. Видно от формуляра на междинната среща наред с дадените препоръки, е отразено, че оценяваният изпълнява задълженията си по отношение обема на работа и определените срокове. Липсва задълбочен и конкретен коментар относно заключението на оценяващия ръководител за допускане на пропуски в работата и неизпълнение на задълженията от оценявания по отношение на качеството и определените срокове, въз основа на което е поставена оценка 3 по показателя "степен на изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика". Атестационният формуляр не е оформен съгласно разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от НУРАСДА и органът не изпълнява задължението си по чл. 25 от същата Наредба за безпристрастно, честно и компетентно извършване на оценката въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Непопълването на атестационния формуляр съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата не може да бъде заместено от мотивите на контролиращия ръководител във връзка с направеното от жалбоподателя възражение по реда на чл. 28, ал. 1 отНаредбата. В допълнение следва да се посочи, че в потвърждаващото оценката решение контролиращият ръководител се позовава на становище на оценяващия ръководител, което не е част от административната преписка, приета по делото, а отразените във формуляра по възражението (приложение № 4) факти не са подкрепени с доказателства. Изводът на първоинстанционния съд, че допуснатите нарушения при изготвяне на формуляра за атестиране са несъществени и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, е неправилен и необоснован. Макар формално процедурата да е спазена, то нарушението при поставената оценка на всеки от показателите за компетентност без да се съобразят изискванията на чл. 19, ал. 2 от НУРАСДА обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции в размер общо на 1050 лв. Видно от представените договори за правна защита и съдействие за първоинстанционното производство е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., а за настоящата инстанция - в размер на 400 лв. При липса на направено възражение от ответника за прекомерност на разноските с оглед фактическата и правна сложност на делото, то същите следва да се присъдят в пълен размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение