Решение № 17438 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2013 г.

Решение № 17438 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Божидар Здравков Проданов е подал касационна жалба срещу решението от 12.02.2013 г. по адм. дело № 2647/2012 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него срещу Министерството на вътрешните работи иск за заплащане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед № К-610/27.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи за периода 27.03.2009 г. - 5.07.2011 г., за разликата над присъдения размер, в частта за отхвърляне на предявения срещу Министерството на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № К-1627/25.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, както и в частта за отхвърляне на предявения срещу Министерството на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № К-610/27.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваните части с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове, като се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Министерството на вътрешните работи е оспорило касационната жалба и е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната части с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е частично основателна. Административният съд е установил, че с решение № 85/26.04.2010 г. по адм. дело № С-19/2010 г. по описа на петчленния състав на Върховния административен съд е била отменена като незаконосъобразна заповед № К-1627/25.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Божидар Здравков Проданов, разузнавач II степен в дирекция "Противодействие на организираната и тежка престъпност" при Главна дирекция "Криминална полиция" на Министерството на вътрешните работи е било наложено дисциплинарно наказание "понижаване в степен на длъжност разузнавач III степен за срок от една година ". С решение от 16.07.2011 г. по адм. дело № С-108/2009 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 5.07.2011 г., била отменена заповед № К-610/27.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която Божидар Здравков Проданов бил преместен на длъжност "полицейски инспектор IV степен" към Пето районно полицейско управление при Столичната дирекция на вътрешните работи. В решението си, позовавайки се на показанията на разпитаните двама свидетели, съдът приел за установено, че наложеното дисциплинарно наказание предизвикало срив в психичното състояние на Божидар Проданов, че с него се общувало трудно, станал избухлив и имал проблеми в семейството. Преодолявал психическото напрежение със силови тренировки и претърпял травма. Наложеното дисциплинарно наказание било пречка за явяването му на конкурси за други длъжности. След отмяната на двете заповеди на министъра на вътрешните работи той се явил на международен конкурс за набиране на екип за мисията на Европейския съюз в Република Косово и бил приет на работа. В резултат на публикациите за случая в пресата, ищецът бил обект на променено отношение от страна на колегите му, а след преместването му на друга работа се наложило да извършва дейности, които не съответствали на високото му ниво на професионална квалификация. От правна страна административният съд приел, че исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменените като незаконосъобразни заповед № К-1627/25.03.2009 г. и заповед № К-610/27.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи са неоснователни, тъй като не било доказано, че за ищеца са произтекли конкретни вредни последици в резултат на издаването на заповедите. Липсвали доказателства за настъпило увреждане на здравето на ищеца в пряка връзка с административните разпореждания. За настъпването на физическа травма, за която разказал свидетеля Сергей Куцаров, не били представени медицински документи. Макар и двамата разпитани свидетели да споменавали за наличието на негативни за ищеца публикации в пресата, не били посочени нито конкретни медии, нито конкретни материали. Не била установена конкретна проява, с оглед на която да се приеме, че репутацията на ищеца сред неговите колеги била засегната. Липсвали доказателства за твърденията, че ищецът бил възпрепятстван да се явява на конкурси или не е бил допускан или не е бил класиран, поради наличието на дисциплинарно наказание. Поради това административният съд отхвърлил предявените от Божидар Проданов искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и 25 000 лева. Административният съд отхвърлил и иска за присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, произлезли от издаването на заповед № К-610/27.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която ищецът е бил преместен на друга длъжност, за периода 27.03.2009 г. - 5.07.2011 г., за разликата над присъдения размер, по съображения, че лихвата започва да тече от деня на забавата, за какъвто следва да се приеме не този на издаването на заповедта, а на отмяната й с влязло в сила съдебно решение. Съразмерно с уважената част от исковите претенции съдът присъдил разноските на ищеца в размер на 107 лева. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта, в която са отхвърлени исковете срещу Министерството на вътрешните работи за неимуществени вреди. При постановяването му административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК съдът не е основал решението си върху установените по делото факти. Административният съд избирателно е обсъдил отделни обстоятелства, свързани с някои от твърденията на ищеца, и ги е приел за недоказани, поради което изцяло е отхвърлил исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Макар, излагайки фактическата обстановка по делото, съдът да е посочил фактите, събрани от показанията на свидетелите Куртев и Антонов, той не е направил съответни на доказателствата правни изводи за настъпването на неимуществени вреди за ищеца, свързани с преживените от него негативни емоции по повод дисциплинарното му наказание и преместването му на друга длъжност, засягането на професионалното му самочувствие, пораждането на напрежение в семейството му и в колегиалната му среда. Преценката за неоснователност на предявените искове се основава на ограничен кръг факти, което дискредитира правилността на постановеното решение. Както беше посочено по-горе, някои от доказаните факти са били игнорирани от съда при обсъждането, а други са били интерпретирани като недоказани, макар всъщност да се установяват от събраните гласни доказателства. Като пример за превратно упражняване на правото на съда за оценка на доказателствата, може да се посочат съображенията, изложени във връзка с твърдението на ищеца, че наложеното дисциплинарно наказание е повлияло отрицателно на кариерното му развитие. Според съда, твърдението не е доказано, макар да е било потвърдено от показанията на свидетеля Куртев, а и да се явява законова последица от наложеното дисциплинарно наказание. Както е записано в чл. 229, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи ( редакция ДВ, бр. 91 от 2008 г.) дисциплинарното наказание "понижаване в длъжност или в степен на длъжност" се изразява в забрана за повишаване на служителя на по-висока длъжност или степен на длъжност за срок от една година. Отделно от това следва да се отбележи, че, що се отнася до процесуалната дейност, свързана със събирането на доказателства, административният съд има задължение да съдейства на страните, както гласи чл. 171, ал. 4 АПК, и да им даде указания, ако счита че те не сочат доказателства за някои обстоятелства от значение за делото. Исковите производства за търсене на имуществена отговорност за вреди от незаконни административни актове или действия на администрацията изискват ясно изложение на твърденията на ищеца относно причинените му вреди, каквото в случая е направено с исковата молба, както и прецизен анализ и внимателна оценка на доказателствата от страна на съда. Друг пример за незаконосъобразния подход на съда при оценката на доказателствения материал, е предявяването на изискване за представяне на медицински документи за физическата травма на ищеца, настъпила при тренировки. Този факт, който е възприет от свободния разказ на свидетеля Куртев, не е следвало да бъде включен в преценката на съда, при положение, че в исковата молба не се съдържат твърдения за вреди, свързани с него. Същевременно, не е било разгледано твърдението на ищеца, че вследствие на издадената от министъра на вътрешните работи заповед за преместването му на друга длъжност, в нарушение на чл. 91, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е била разкрита самоличността му, от което е възникнал сериозен риск, както за неговия живот, така и за живота на неговите близки. Поради това решението на административния съд в частта, в която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане в тази част. Решението не противоречи на материалния закон и следва да се остави в сила в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на изтеклата законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за времето от 27.03.2009 г. до 5.07.2011 г. Както вярно е посочил първоинстанционният съд, началният момент на забавата за плащане на обезщетение за вреди от незаконни актове на администрацията, съответно на задължението за плащане на законна лихва, е моментът на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт, тъй като тогава се счита завършен фактическият състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В този смисъл е приетото по Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по гр. дело № 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, с което съдът се е съобразил. Що се отнася до разноските за водене на делото, те са присъдени от съда частично, съобразно уважения размер на иска, както предвижда чл. 78, ал. 1 ГПК. Техният пълен размер може да се претендира от ищеца само при уважаване на исковите му претенции. Тъй като разглеждането по делото не е завършило, разноските на страните за тази инстанция не следва да се присъждат. Всички, направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд