Решение № 6227 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2019 г.

Решение № 6227 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 2401 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2809/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед № 168-ФК/27.09.18 г. и осъдено ЦУ на НАП да заплати на "Добрева – 64" ЕООД разноски в размер на 350 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради несъответствието и с целта на закона. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена. Ответникът - "Добрева – 64" ЕООД, не взема становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд (АС) - Варна е отменил Заповед № 168-ФК/27.09.18 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Добрева – 64" ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на търговски обект" – магазин за риба, находящ се в гр. Варна, Колхозен пазар, рибен пазар, обект № 154, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, но при несъответствие с целта на закона. Този извод е обосновани, след като съдът е приел, че установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 25.09.2018 г. в търговски обект - магазин за риба, находящ се в гр. Варна, Колхозен пазар, стопанисван от "Добрева – 64" ЕООД е констатирано, че при извършена контролна покупка на 1 кг сафрид на стойност 7,20 лева, заплатена в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. При тези факти, Административен съд – Варна е приел, че при липса на доказателства за санкциониране на дружеството за извършено нарушение по реда на ЗАНН, наложената ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона, защото разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС давала възможност за прекратяване на наложената ПАМ, ако глобата или имуществената санкция бъде платена, както и в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите и същите са правилно установени. Правилно АС - Варна е приел за установено, че при извършена контролна покупка на 1 кг сафрид на стойност 7,20 лв. в търговски обект в гр. Варна, колхозен пазар, стопанисван от "Добрева – 64" ЕООД е констатирано, че търговецът е приел плащането на цената на продажбата, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство. По изложените съображения, правилно съдът е приел за установено, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при правилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Основателен е довода на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Неправилно АС - Варна е приел, че в конкретния случай заповедта за налагане на ПАМ е издадена при несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Касационната инстанция не споделя приетото от първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразно и поради това, че дружеството било лишено от защитата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като мярката била наложена преди издаване на наказателно постановление. Възможността, регламентирана в чл. 187, ал. 4 ЗДДС, не игнорира директното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в случая, не е обусловено от административното наказание, тъй като съгласно приложената норма от специалния закон, този вид мярка се налага "независимо" от предвидените глоби или имуществени санкции. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Добрева – 64" ЕООД срещу Заповед № 168-ФК/27.09.18 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение