Решение № 2861 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2013 г.

Решение № 2861 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Благой Филипов в качеството му на председател на Общинския съвет - гр. Несебър, чрез пълномощника му - адв. Св. Каменова, срещу решение № 713 от 27.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1837 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас. В жалбата са развити оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответното по касационната жалба дружество "Про ексчейндж" ЕООД със седалище гр. Варна с писмено становище прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Административният съд - гр. Бургас, е отменил оспорената от "Про ексчейндж" ЕООД - гр. Варна, разпоредба на чл. 4, ал. 4 относно думите "валутни обменни бюра" от Наредба № 10 на Общинския съвет - гр. Несебър, за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане и рекламната дейност на територията на община Несебър, приета с решение № 476 по протокол № 13 от 19.12.2008 г. Съображенията за това са били, че проектът на процесната наредба не е бил оповестяван и обсъждан, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Акцентирано е, че наредбата не е била обсъждана и в комисиите на общинския съвет, а направо е внесена за гласуване на заседание на колективния орган, което съставлява пълно пренебрегване на нормите на глава трета от ЗНА - "Изработване на проекти на нормативни актове". Първоинстанционният съд е приел още, че по делото не били представени доказателства да е изпълнена и императивната разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗНА - наличие на надлежно изготвени мотиви, съответно доклад, и обсъждане от компетентния орган. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНА (отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В ал. 2 е предвидено, че преди внасяне на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. По делото не е спорно, че изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА не е спазено, но касаторът квалифицира допуснатото нарушение на административнопроцесуалните правила като несъществено. Настоящият тричленен касационен състав на Върховния административен съд не споделя цитираното становище. Това е така, защото нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА изрично поставя задължение на съставителя на проекта да го публикува на интернет страницата на дадената институция заедно с мотивите. На заинтересуваните лица се предоставя не по-малко от 14 дни срок за предложения и становища по проекта. Липсата на легална дефиниция на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение обосновава необходимостта от конкретна преценка на тяхното проявление. По-новата и преобладаваща съдебна практика приема, че нарушението на процесуалните правила винаги е съществено, щом с неговото допускане се влияе на съдържанието на крайния административен акт. Оттук е обосновано наличието на тежък порок, представляващ самостоятелно основание за отмяна на издадения подзаконов нормативен акт, като съдът се е позовал на съдебна практика, обективирана в следните решения на Върховния административен съд: решение № 6160/13.05.2009 г. по адм. дело № 14596/2008 г. на II отд.; решение № 3902/23.03.2010 г. по адм. дело № 13674/2009 г. на I отд.; решение № 6760/14.05.2012 г. по адм. дело № 2802/2012 г. на петчленен състав и други. Целта на чл. 26, ал. 2 ЗНА е да се осигури възможност на заинтересуваните лица да упражнят своето право на участие в производството по подготовката на актовете, засягащи законните им интереси. Публикуването и разгласяването на проекта на акта представляват начина, чрез който се проявява принципът за откритост и съгласуваност, съдържащ се в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Задължение да следи за спазване на цитирания принцип има органът, притежаващ правомощието да приеме или не дадения проект. Дейността на органа следва да бъде съобразена също така с основните принципи на чл. 4, 8 и 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Настоящата касационна инстанция не споделя възражението на касатора относно мотивите от решението на първоинстанционния съд, формулирани във връзка с императивния характер на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Следва да се има предвид, че процедурата, касаеща приемането на нормативния административен акт, е регламентирана императивно, за да се защити публичният интерес. В този смисъл неспазването на 14-дневния срок съставлява съществено нарушение. В подкрепа на същия извод е текстът на чл. 77 АПК, който задължава компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта заедно с направените становища, предложения и възражения. Ето защо решението на Административния съд - Бургас, е правилно, не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,