Решение № 89 от 12.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 268/2016 г.

Решение № 89 от 12.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 268/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения Г. М. Р., депозирано на 9.02.2016 г, за възобновяване на НОХД № 1930/15 по описа на Русенски районен съд, по което е постановена присъда № 182 от 8.12.2015 г., с която молителят е признат за виновен в това, че през периода от 20.04.2015 г. до 29.04.2015 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, трикратно, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние, с оглед на което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК, е осъден на две години "лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят не е знаел за осъдителната присъда, тъй като не е бил допуснат до сградата на съда поради неподходящото му облекло /бил е обут с "къси панталони"/. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано отново, като му бъде предоставена възможност за лично участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК /молителят е узнал за присъдата на 15.12.2015 г/. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Осъденият Р. е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 4.08.2015 г, в присъствието на служебен защитник. Взета му е мярка за неотклонение "подписка" и са му разяснени процесуалните задължения като обвиняем, сред които и това да се явява при всяко призоваване. На 15.10.2015 г е внесен обвинителен акт в съда. Образувано е НОХД № 1930/15 по описа на Русенски районен съд. Първото по делото заседание е насрочено за 24.11.2015 г, когато подсъдимият се е явил и е направил възражение за неспазване на 7-дневния срок по чл. 254, ал. 3 НПК. Съдът е уважил възражението и е отложил делото за 8.12.2015 г. Приложил е чл. 269, ал. 2 НПК и е задължил подсъдимия да се явява в съдебно заседание. На 8.12.2015 г обаче той не се е явил и не е посочил уважителни причини за това. Съдът е приел, че може да разгледа делото в негово отсъствие, изменил е мярката му за неотклонение от "подписка" в "задържане под стража" и е постановил издирването му. В същото съдебно заседание е дал е ход на съдебното следствие и е постановил присъдата, чиято отмяна се цели, по реда на възобновяването, на основание чл. 423 НПК. При тези данни, искането не може да бъде уважено. Съображенията за това са следните: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия/подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят е участвал на досъдебното производство и в съдебната фаза, явявайки се в съдебно заседание, проведено на 24.11.2015 г. За 8.12.2015 г е бил редовно призован, но не се е явил и не е сторил необходимото да уведоми за причините за неявяването си. Вярно е, че недопускането в сградата на съда би било уважителна причина, но и в този случай, подсъдимият е длъжен да уведоми съда, а по делото липсват доказателства за такова уведомление. При това положение, липсата на доказателства и наличието единствено на твърдение, за което няма гаранции, че е достоверно, не би могло да послужи като основание да се счита, че осъденият неправомерно е лишен от възможността да продължи участието си в процеса, откъдето и искането му за възобновяване, на основание чл. 423 НПК, не може да бъде уважено. Отделен е въпросът доколко е проведена законосъобразно процедурата по разглеждане на делото в негово отсъствие /съдът е приел, че участието на подсъдимия е задължително, на основание чл. 269, ал. 2 НПК, изменил е мярката му за неотклонение и е постановил издирването му, но без да изчака резултат, дал ход на съдебното следствие и постановил присъдата/. Този въпрос може да бъде разискван на плоскостта на процесуалните нарушения в процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, а осъденият би могъл да я инициира, като подаде искане до съответния апелативен съд. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, I НО,