Решение № 519 от 14.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1392/2012 г.

Решение № 519 от 14.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1392/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. П. П. от Червен бряг, в момента в затвора П., адв. Р. А. от САК, която има за предмет решение № 128 от 12.06.2012 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 64/2012 г., атакувано с оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, като се иска алтернативно отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменяване на решението и намаляване на размера на наложеното на подзащитния й наказание, както и отхвърляне изцяло на иска или намаляване на размера на присъденото в негова тежест обезщетение за причинени на пострадалия вреди от деянието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител К. К. Б. от П., лично и чрез повереника си адв. А. К. от АК - П. моли жалбата да бъде оставена без уважение. В производството пред касационната инстанция подсъдимият лично и чрез защитника си адв. И. Й. от САК поддържа оплакванията си в жалбата. Върховният касационен съд провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 65 от 18.11.2011 г. по НОХД № 36/2011 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Г. П. П. от Червен бряг, в момента в затвора П., за виновен в това на 20.11.2009 г. в П., по начин и със средство, опасни за живота на мнозина, предумишлено е направил опит да умъртви К. К. Б. от П., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1-во и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание от 20 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение и по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. последно от НК опитът за убийството на Б. да е осъществен, след като е извършил друг опит за умишлено убийство на друго лице, за което е бил обвинен по друго наказателно производство по описа на РУП - С. От така наложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното му задържане, считано от 11.08.2010 г. до "привеждане на присъдата в изпълнение" (а не до влизането й в законна сила). Уважен е предявеният от пострадалия Б. граждански иск, като подсъдимият е осъден да му заплати сумата от 70 000 лв. за репариране на причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея от 20.11.2009 г. до окончателното й изплащане. В негова тежест са присъдени и направените по водене на делото разноски, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Разпоредено е с веществените доказателства по делото. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Р. А. от САК с бланкова жалба, допълнена едва в съдебно заседание с доводи за неправилност поради нейната необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда по предявеното му обвинение, като бъде "оставен без уважение предявеният граждански иск", но с решението си Великотърновският апелативен съд я е изменил, като е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал деянието да е осъществено и при квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро от НК ("със средство, опасно за живота на мнозина") и е потвърдил присъдата в останалата част. Така постановеното въззивно решение се атакува пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимия пак с бланкова касационна жалба (при повторен ангажимент за допълването й с доводи съобразно касираните основания и съответни искания, което не е сторено и от новоангажирания защитник адв. И. Й.) с оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за отмяна на решението и оправдаване изцяло на подсъдимия по предявеното му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и като последна алтернатива - намаляване на размера на наложеното на подзащитния им наказание, както и отхвърляне изцяло на иска или намаляване на размера на присъденото в негова тежест обезщетение за причинени на пострадалия вреди от деянието. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба от защитника на подсъдимия за подадена от лице, имащо право на жалба, в законоустановения срок, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК и като такава за допустима, но по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Макар защитникът адв. Й. в пренията пред ВКС да се позовава на "съображенията, подробно изложени в жалбата", такива липсват, очевидно, разчитайки на непосредствено им излагане в съдебното заседание, както е осъществена защитата на касатора в предишната инстанция от адв. А. Най-общо изложените в жалбата оплаквания повтарят тези от въззивното производство и при касационната проверка следва да се съобразят изложените от нея в съдебните прения пред апелативния съд, с изключение на касаещите обосноваността на обжалваното решение, което не е касационно основание, т.е. доколко въззивният съд е изпълнил надлежно задължението си да извърши пълна проверка на първоинстанционната присъда и да отговори на всички доводи на страните за правилността й, за да я утвърди, с посочената корекция. Повтарящите се упреци за едностранчив подход на съда при анализа на гласните доказателствени източници, включително и заради предоверяването, според защитата на касатора, на показанията на пострадалия Б., не отчитат изложеното в мотивите на решението (виж стр. 5 - 18 от същите). В тях въззивният съд подробно е обсъдил всички свидетелски показания отделно и съвкупно, като ги е подложил на проверка за достоверност и с оглед на другите доказателства и доказателствени средства и с основание е отхвърлил твърденията на жалбоподателя П., като не само не получили нужната подкрепа в показанията на свидетелите Е. И., Д. П., Н. Я., Д. Х., М. И., А. И., Л. И. и И. И., но и в разрез с тези на кредитираните - очевидците Д. С., О. П., В. С., Г. Х. и на М. С., д-р Г., С. Т., И. Л., А. М., И. К., Й. Н., подкрепящи разказаното от пострадалия Б. и укрепващи извършеното разпознаване на стрелеца срещу него в лицето на подсъдимия П.. В отговор на доводите за възможността той да е бил манипулиран от страна на служители на МВР съдът обстойно се е спрял на показанията при първоначалния му разпит и даденото от него описание на стрелеца, във връзка и със споделеното на св. М. С. за видяното от него в телевизионното предаване "5 за 4" по "канал 3" на журналиста С. Д., вложено в делото като видеозапис на СD. Вероятността св. Б. да се е заблудил относно личността на стрелеца, посочвайки подс. П., е била отхвърлена от съда и на база проведените разпознавания от очевидците П., С., С. и Х., първите от които са категорични това да е именно той. Обсъдени са възникнали противоречия в показанията им, но които са били отстранени с ползваните процесуални техники и с подкрепата на изводите на експерта д-р Т., които са обяснили и механизма на причиняване на огнестрелните наранявания на Б. и са в синхрон с показанията му от какво разстояние и при какво положение на тялото е стреляно в него, потвърдено и от заключението на КСМБЕ. Не са останали вън от вниманието на съда и показанията на свидетелите, разпитани за проверка на "алибито" на подсъдимия, за отхвърлянето на които като недостоверни е изложил убедителни съображения за вътрешната и помежду им противоречивост, както и житейска нелогичност да не свидетелстват своевременно за описаното от тях празненство на инкриминираната дата по повод годишнина от сватбата на сем. П., при угрозата за тежко обвинение спрямо техния близък и приятел. В тази насока са ползвани и данните от справките от мобилните оператори и от [община] бряг, дали основание на съда да приеме, че такова не е имало, но което е поставено в основата на тезата на жалбоподателя, възприета като защитна и доказателствено оборена. Не на последно място е коментирана и позицията му в производствата по жалене на постановената му мярка за неотклонение "задържане под стража", в която не е присъствало позоваване на такова тържество. В крайна сметка, извършвайки свой собствен анализ на доказателствените източници, съдът е направил категоричния си извод именно подс. П. да е извършителят на опита за лишаване св. Б. от живот с използване на пистолет "М. ", кал. 9 мм, от какъвто при огледа на местопроизшествието са открити 7 бр. гилзи кал. 9/18 мм и 1 бр. проектил. Всъщност, освен по авторството, по начина на осъществяване на деянието и използваното оръжие не се спори, но и като съдът е отхвърлил като "неуместен" доводът на окръжния съд да използва в подкрепа на изводите си на сходен начин на извършване на друг опит за убийство, свързан със св. П., свързано и с квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 12 от НК, по което обвинение подс. П. е оправдан и с което въззивният съд не е имал процесуално основание да не се съгласи, макар да е изложил някои критични бележки в тази насока. ВКС намира, че доказателственият анализ на апелативния съд е в съответствие с процесуалните изисквания и при липса на конкретни доводи за допуснати от него нарушения при формиране на вътрешното му убеждение по извличане на правно релевантните факти, то не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния или на първоинстанционния съд, а още по-малко, при така приетите за установени по надлежен начин факти, може да се удовлетвори искането на подс. П. и на защитника му той да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, освен бланковото му посочване като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, се касира само с оглед оспорването на авторството на деянието в лицето на подс. П. Категорично установените от съда факти обаче са очертали наличието на всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1-во и т. 9 от НК, като въззивният съд законосъобразно е коригирал проверяваната от него присъда, отричайки да е налице осъществяване на деянието със средство, опасно за живота на мнозина и го е оправдал по това квалифициращо обвинението обстоятелство. Осъществената в заведението стрелба с пистолета с изстрелването на целия пълнител, срещу масата, на която е била компанията на пострадалия Б. и от която той е тръгнал да бяга извън заведението, но е бил повален на пода от попаденията на куршуми в тялото му правилно е прието като начин, опасен за живота на мнозина. От друга страна, обстоятелството, че подсъдимият и пострадалият не са се познавали, но че са били известни на дееца навиците на последния, фиксирането му през витрината на кафенето, начинът на извършване на деянието и упоритостта да се постигне смъртта му обосновано са ползвани като съображения за извеждане на предумисъла на подсъдимия за извършване на това престъпление. Неоснователно е възражението му за липса на подбуди и мотиви да стори това, тъй като при т. н. "поръчкови убийства" те присъстват при поръчителя, до установяването на когото в случая разследването не е успяло да достигне, като обаче не са изключени и лични такива на извършителя, когато той по едни или други причини желае смъртта на жертвата си. ВКС намира, че не е налице неправилно приложение на закона и касационно основание за корекция на решението по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Въпреки корекцията в квалификацията на деянието с отпадане на едно от квалифициращите го обстоятелства, съдът убедително е подкрепил становището на окръжния съд, макар и да не е постигнат целеният от подсъдимия резултат от деянието му, той да понесе едно строго и значително по размер наказание лишаване от свобода, но като най-леката, предвидена за това престъпление алтернатива в чл. 116, ал. 1 от НК. Безспорно е, че този вид деяния, при очертаните подбуди за осъществяването им, се отличават с изключително висока степен на обществена опасност. Тя е висока и при подс. П., не само заради миналите му осъждания, но и заради упоритостта му да постигне целта си, с начина му на живот. Съдът е отчел всички налични отегчаващи отговорността му обстоятелства, добавяйки като смекчаващо семейното му положение и грижите (предполагаеми) за отглеждането на малолетното му дете, но като се е съгласил, че неговата тежест не е достатъчна за намаляване на размера на наложеното му наказание. То е необходимо както за постигане целите на чл. 36 от НК, така и за изолиране на жалбоподателя и препятстване да върши други тежки престъпления. В тази насока също не са наведени нито в жалбата, нито се сочат и в съдебните прения обстоятелства, които да дадат основание за смекчаване на санкцията му и затова ВКС приема, че и в тази му част атакуваното решение не следва да бъде коригирано. Не е налице изискваното в ал. 5, т. 1 на чл. 348 от НПК явно несъответствие между наказанието и извършеното престъпление и не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. По отношение на гражданския иск, извън оплакването за неоснователността му поради "оборено" авторство на деянието, не се навеждат никакви други доводи за несправедливост на присъденото на пострадалия обезщетение в размер на 70 000 лв. Вярно е, че Б. е оцелял след стрелбата, но след няколкократна лекарска намеса и продължително лечение, които наред с първоначално изживения ужас от случващото се са определили обема на причинените му болки и страдания и затова правилно съдът е потвърдил присъдата в тази й част, като съответна на изискванията на чл. 52 от ЗЗД. ВКС се солидаризира и с този извод и не намира основание за намаляване на размера на присъденото на пострадалия обезщетение. Жалбата на подс. П., като изцяло неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а решението на Великотърновския апелативен съд следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение