Решение № 16216 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11290/2011 г.

Решение № 16216 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11290/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 45, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел "България може" - гр. София, представлявано от управителния съвет в състав Чавдар Иванов Кърмазов, Албена Божидарова Белянова и Първан Манолов Петров, против заповед № ЛС-04-932/27.07.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е отказано вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Сочат се нарушения на разпоредбите на чл. 3, ал. 3 на ЗЮЛНЦ, като се излагат подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед ЛС-04-932/27.07.2011 г. на министъра на правосъдието и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответният по жалбата министър на правосъдието чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. От данните по делото е видно, че Сдружение с нестопанска цел "България може" - гр. София е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел под № 18347, т. 372, стр. 185, по ф. д. № 643/2010 г. с решение на Софийски градски съд от 18.11.2010 г. по ф. д. № 643/2010 г. От страна на сдружението е подадено заявление за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерство на правосъдието на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЮЛНЦ с вх. № 05-00-3064/22.12.2010. С процесната заповед № ЛС-04-932/27.07.2011 г. министърът на правосъдието е отказал да впише сдружението на основание чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, като е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 20, т. 5 от ЗЮЛНЦ, тъй като в решението по фирменото дело липсва предмет на дейност, което е задължителен елемент от подлежащите на вписване обстоятелства, като такъв липсва и в устава на сдружението. Посочено е още, че в чл. 9 от устава на сдружението е записано, че то може да извършва и допълнителни стопански дейности, които са свързани с основния му предмет на дейност, а при липса на предмет на дейност не може да се провели дали са спазени изискванията на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Оспорената заповед е издаден от компетентният орган съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ и писмена форма. Заповедта е издадена и при спазване на административно-производствените правила, като оплаквания за допуснати нарушения в тази насока не се поддържат. Спорният въпрос е дали заповедта е издадена при спазване на материалния закон. За да отговори на спорния въпрос настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност трябва да представят заявление за вписване в централния регистър при Министерство на правосъдието. Нормата на алинея трета от същия чл. разпорежда, че вписването в регистъра се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано от компетентния съд като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, или ако неговата дейност противоречие на закона. От тълкуването на последната разпоредба следва изводът, че основанията, при които се отказва вписване от министъра на правосъдието са две - невписване на сдружението в съответния фирмен регистър или ако неговата дейност противоречи на закона. В случая като основание за издаване на заповедта е посочено, че сдружението няма вписан предмет на дейност, което е задължителен реквизит за вписване, което пък от своя страна не дава възможност да се определи дали са спазени и изискванията на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена при нарушение на материалния закон. На първо място съставът на съда приема, че министърът на правосъдието не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписването на съдружието от страна на регистърния съд. В охранителното производство вписване на юридическото лице регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства - чл. 602 от ГПК, а предметът на дейност на сдружението с нестопанска цел е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване - чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като регистърният съд е преценил, че сдружението има предмет на дейност в съответствие с изискванията на закона, то този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в централния регистър по чл. 45 от ЗЮЛНЦ, тъй като по този начин се стига до извършване на контрол върху съдебното решение от страна на министъра на правосъдието, каквито правомощия той не притежава по закон. На второ място, дори да се приеме, че при условията на чл. 37, ал. 2 от ЗЮЛНЦ административният орган притежава такива правомощия, то неговият извод, че сдружението няма вписан предмет на дейност е в противоречие с фактите по делото. Нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ действително определя, че на вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел подлежи необходимото съдържание на учредителния акт или устава, а чл. 20, ал. 1, т. 5 от същия законопределя като задължително съдържание на устава и предмета на дейност на сдружението. В конкретния случай спорният въпрос се свежда до това какво следва да се разбира под "предмет на дейност". За да се отговори на този въпрос следва да се изходи от самата същност на сдруженията с нестопанска цел, която е дефинирана в глава първа "Общи разпоредби" от ЗЮЛНЦ. В тези разпоредби се говори за цели на сдружението - чл. 2 и чл. 3, като законът прави разграничение между "цел на сдружението" - чл. 3, ал. 1 и 2, а понятието "предмет на дейност" се свърза с допълнителната стопанска дейност, която сдруженията могат да извършват за постигане на целите, определени в учредителния акт или устава - чл. 3, ал. 3 и 4 от закона. По тази причина нормата на чл. 20, ал. 1, т. 3 и 5 от закона дефинира "целите и средствата за тяхното постигане" и "предмета на дейност" като отделни задължителни реквизити, които трябва да съдържа уставът на сдружението. От приложения като доказателство по делото устав на сдружение "България може" е видно, че същият отговаря на тези изисквания - в чл. 6 са формулирани основните цели на сдружението, в чл. 7 са посочени средствата за тяхното постигане, а в чл. 9 е посочена възможността да се извършва допълнителна стопанска дейност. Предвид на това следва да бъде направен изводът, че уставът на сдружението съдържа законово установените реквизити, а приемайки обратното, министърът на правосъдието е нарушил материалния закон. От изложените мотиви на заповедта може да се приеме, че не са съобразени разпоредбите на ЗЮЛНЦ и е направено смесване на понятията "предмет на дейност" и "цели на сдружението" по смисъла на гореописаните разпоредби от ЗЮЛНЦ. Предвид изложените факти няма никаква пречка да се извърши и проверка дали са спазени изискванията на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ и изложените мотиви в обратния смисъл са необосновани. По изложените мотиви следва да бъде прието, че при издаване на обжалваната заповед № ЛС-04-932/27.07.2011 г. министърът на правосъдието е допуснал нарушение на закона. Това обуславя необходимостта от отмяна на същата и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение. Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,