Решение № 2457 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2013 г.

Решение № 2457 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 616/12.03.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2272/2012 г., с което по жалба на "ЕСМ-Варна" ЕООД е отменен ревизионен акт /РА/ № 031104166/31.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 164/7.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. В допълнението към касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е коментирал кадровата обезпеченост на доставчиците, игнорирал е доказателствата в насока, че такава обезпеченост не е налице. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА, както и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - "ЕСМ-Варна" ЕООД гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Няголов, в отговор и писмено становище, намира жалбата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил РА № 031104166/31.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 164/7.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който за "ЕСМ-Варна" ЕООД гр. Варна са установени задължения за ДДС в размер на 48 386,68 лв. и лихви върху тях в размер на 6594,80 лв. за данъчни периоди м. 05.2010 г. и м. 02.2011 г. във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Кристис" ЕООД и ДЗЗД "Проект консулт", както и задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 14 089,39 лв., и лихви върху него в размер на 1221,72 лв. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също, че е в доказателствена тежест на ревизираното лице да установи наличие на предпоставките за ползване на данъчен кредит, а въз основа на преценка на събраните писмени доказателства в хода, както на ревизионното, така и на съдебното производство, възприемайки като компетентни и обективни приетите и неоспорени заключения на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, е приел за реално извършени доставките на СМР по фактури, издадени от "Кристис" ЕООД и ДЗЗД "Проект консулт". Съдът е приел освен това, че РЛ притежава данъчни документи, издадени в съответствие с нормативните изисквания, поради което незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Тези изводи на съда не се споделят от касатора, който в тази връзка излага касационни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Според касатора не всички протоколи обр. 19 са относими, тъй като не съдържат обекта, за който са издадени. Счита също, че доставките не са извършени от издателите на фактурите поради липса на кадрова обезпеченост на същите. Оплакванията са неоснователни. Въз основа на събраните доказателства - писмени и експертни заключения съдът обосновано е приел, че издадените фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит на РЛ са редовно осчетоводени, както при доставчиците, така и при получателя, при спазване и на изискванията на приложимите счетоводни стандарти и основните счетоводни принципи. Установено е по силата на договори за СМР, протоколи за приемане на СМР и съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че уговорените СМР са изпълнени и приети за обектите, за които двамата доставчика са били подизпълнители на РЛ - магазин "Лидъл" в гр. Варна и в гр. Бургас, складова база на завод "Вебер" в с. Изворско и стопанска база в с. Куманово. Според заключението на СТЕ актуваните СМР с протоколи обр. 19 съответстват на действително изпълнените и установени на място СМР. При така установеното съответствие не се явява съществено обстоятелството, че в част от протоколите не е посочен обекта, за който са изпълнявани услугите. На следващо място съдът правилно е приел, че е налице материална обезпеченост за извършване на услугите. Според установеното от ССчЕ при РЛ като възложител са били налични металните изделия, използвани за извършването на услугите - метални конструкции, въздухопровод, монтажи на профили, полагане на ламарина и др. При жалбоподателя са били налични материали - кухи, профили, винкели, черни тръби, поцинкована ламарина и др., към релевантните периоди на извършване на услугите от неговите подизпълнители. Не е установено при условията на пълно доказване от РЛ, че неговите двама доставчика са имали кадрова обезпеченост за извършване на доставките - изпълнение на СМР. В тази връзка са събрани противоречиви доказателства относно изплатени възнаграждения по ведомости на работници, но без данни за подадени декларации за изплатени заплати и уведомления по КТ. Това обстоятелство обаче, обратно на твърдението в жалбата, не води до извода, че доставките не са реално извършени от тези доставчици. Това е така, защото изводът за реалност се прави въз основа на обсъждане и преценка на всички приети доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност. В случая са налице достатъчно други данни - договори, приемане на извършеното, материална обезпеченост, краен резултат и използване на полученото за последващи облагаеми доставки, въз основа на които се прави обоснован извод, че е настъпило данъчно събитие. Следва в тази връзка да се съобрази и приложимата задължителна практика на СЕС - решения по дела С-324/11, С-142/11, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и актуалното решение С-18/13, се приема, че Директива 2006/112 не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. При установеност, както е в процесния случай, на надлежно фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, не са събирани доказателства за данъчна измама, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация. По изложените съображения решението на АС Варна, с което е отменен като незаконосъобразен РА в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са начислени лихви за забава следва да се остави в сила като правилно. Решението следва да се остави в сила и в частта, в която е отменен като незаконосъобразен РА в частта му, в която е начислен допълнителен корпоративен данък за 2010 г. и съответните лихви за забава. Увеличението на финансовия резултат за данъчната година е направено от приходните органи на основание чл. 26 ЗКПО. Не са признати за данъчни цели разходите, направени от РЛ по фактурите, за които не е признато право на приспадане на данъчен кредит поради липса на реалност. Прието е, че не е налице документална обоснованост, тъй като фактурите не отразяват вярно стопанската операция по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО вр. с ЗСч. С оглед приетата по-горе правилност на решението на АС Варна в частта, в която е признато правото на приспадане на данъчен кредит, посоченото от приходните органи основание за увеличение на финансовия резултат не е налице, поради което правилно РА е отменен и в тази си част. При този изход на делото не се присъждат разноски в полза на касатора. Разноски не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като по делото не са представени доказателства за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция.. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение