Решение № 9478 от 10.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Талип, подадена чрез адвокат С. Попов, против Решение 160/06.03.2023 г., постановено по административно дело 685/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед УТ-253/14.06.2022 г. на Кмета на Община Хасково. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна, Кмет на Община Хасково, лично и чрез процесуален представител оспорва касационната жалба посредством писмен отговор, в който изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответни страни С. Сюслер и Г. Ахмед, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Хасково е заповед, с която на основание чл. 195, ал. 4 ЗУТ е наредено на етажните собственици /сред които е и М. Талип/ на жилищна сграда с идентификатор 77195.711.96.1 по КККР на гр. Хасково, да реконструират изцяло покривната конструкция с нови дървени носещи елементи и да отремонтират копрометираните участъци по козирката. За да потвърди оспорената заповед, съдът е извършил пълен анализ на събраните доказателства и е проверил всички условия за законосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 146 АПК. Изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Установено е, че спрямо жалбоподателката е било спазено изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ чрез отправяне на покана да бъде изслушана преди обследване състоянието на строежа от назначената за целта комисия и съставяне на констативен акт. Налице е и съответствие на заповедта с материалния закон. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, се предвижда възможност да се постанови заповед от кмета на съответната община, с която да задължи собствениците да извършат в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строеж, който не се поддържа в добро техническо състояние. От събраните по делото писмени доказателства, както и според експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че покривът на жилищната сграда е в копрометирано състояние, като дървените елементи, които го израждат греди, ребра и дървена ламперия са изгнили и амортизирани, а цокълът на козирките е отлепен и има опасност от падане. Установено е, че това състояние на покрива се нуждае от основен ремонт и реконструкция, като е необходимо съществуващата дървена покривна конструкция и дървената обшивка да се подменят изцяло с нови елементи, а бетоновата козирка да се отремонтира на участъците, на които е паднала мазилката. На следващо място, съдът е установил, че посочените в заповедта адресати са лица - етажни собственици в сградата, чийто покрив се нуждае от ремонт и именно в това им качество следва да понесат възложената с нея тежест, тъй като покривът представлява обща част, грижата за която е на всички собственици в сградата, без значение дали имат достъп до него и до таванските помещения. Релевнатните за спора факти относно състоянието на покривната конструкция, необходимостта да бъде възстановена и ремонтирана, както и лицата, на които следва да бъде възложено това задължение, са безспорно установени и не са оборени от оспорващата, поради което издадената заповед се явява материално законосъобразна. Предвид изложените мотиви, настоящият съд счита, че Административен съд Хасково е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и е обоснован, доколкото относимите за спора факти са установени от събраните доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Не се установиха и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебното решение. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,