Решение № 16396 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5383/2013 г.

Решение № 16396 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5383/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Мария Димитрова, против решение от 25.02.2013 г. по адм. дело № 9633/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 39-ти състав. С последното, по жалбата на Георги Стефанов Кехайов е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-130-6500/2011/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което е отказано плащане на субсидии по подаденото от Георги Стефанов Кехайов заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането съобразно указанията, дадени в мотивите на същото решение, и Държавен фонд "Земеделие" - РА е осъден да заплати разноски по делото в размер на 510 лв. Наведени са оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че несъответствията между декларираната и установената площ са констатирани по законоустановения начин, както и че процесното писмо съдържа подробни мотиви, обосноваващи обективирания в него отказ. Претендира се отмяна на решението, при което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и присъждане на разноските за двете инстанции, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Георги Стефанов Кехайов от гр. Септември, в писмено становище по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Чавдар Чавдаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Георги Стефанов Кехайов, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-130-6500/2011/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", обективиращо отказ за плащане на субсидии по заявление за финансово подпомагане по СМДП за кампания 2011 г. С решението си административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да е спазена установената от закона форма. Посочено е, че в уведомителното писмо не е конкретизирано правното основание по чл. 43, ал. 3, т. 1 - т. 5 ЗПЗП, нито дали е извършвана проверка на място. Съдът е приел, че е нарушен чл. 73 от Регламент № 796/2004 г., както и че земеделският производител е бил добросъвестен и не е въвел въвел в заблуждение административния орган с цел изплащане на парични средства. Предвид липсата на конкретни фактически основания, по които е прието, че част от площите са недопустими за подпомагане е направен извод, че е накърнено правото на защита на адресата на акта и е осуетена възможността за осъществяване на съдебен контрол върху волята на административния орган. Преценено е, че оспореният акт не отговаря на изискванията за форма и съдържание на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По тези съображения съдът приел жалбата за основателна и отменил обжалваното писмо като незаконосъобразно. Постановеното решение е неправилно. В противоречие с данните от събраните в хода на съдебното производство документи, съдът е приел, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършената му проверка и не му е предоставена възможност да се запознае с резултатите от нея и да представи доказателства. Видно от представената преписка, още при проверката на входни данни в ИСАК на 19.05.2011 г. е констатирано, че цялата площ на парцела над 0,05 дка, попада извън допустимия слой. Последното е осъществено в присъствието на жалбоподателя, който е удостоверил с подписа си, че е съгласен с така направените констатации. Предвид горното съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, но не е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 28 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., уреждащ осъществяването на кръстосани проверки в своята глава II "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки". Наместо това е обсъждан Регламент № 796/2004 г. на Комисията, който считано от 1 януари 2010 г. е отменен с чл. 86 от заключителните разпоредби на първия горепосочен регламент. Предвид обстоятелството, че заявлението за подпомагане е подадено на 19.05.2011 г., Регламент № 796/2004 г. не намира приложение в процесния случай. Съгласно чл. 28 от приложимия Регламент № 1122/2009 г., административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент № 73/2009 г., позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат провеждането на кръстосани проверки могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Горното налага извод за незаконосъобразността на осъществената от решаващия състав преценка за допуснати в случая нарушения по смисъла на членове 26, 28, 34 и 36 АПК, с оглед неуведомяването на жалбоподателя за започналото административно производство и лишаването му от възможността да участва в него и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. От данните по делото се установява, че Георги Стефанов Кехайов е подал общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2011 г. с уникален регистрационен номер /УРН/ 525210 за финансово подпомагане за кампания 2011 г. Земеделският производител е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, като е поискал финансова помощ в размер на 11 794.11 лв, при което му е оторизирана сума по СЕПП в размер на 0 лв и му е наложена санкция за бъдещ период от 11 586.18 лв. В случая от ДФЗ e отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Помощта е поискана за БЗС № 662264-123-2-1, с площ от 52.65ха, от която по данни на административния орган, недопустимата за подпомагане част възлиза на 51.72ха. От заключението по назначената по делото СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, също се установява, че към момента на подаване на заявлението, заявеният за подпомагане парцел е извън обхвата на допустимия за подпомагане слой, предвид отразените в СИЗП резултати от теренни проверки, извършени от ОСЗ-гр. Септември на 12.10.2011 г. С оглед установеното, правилно от административния орган е приложен чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., според който, когато разликата между декларираната за подпомагане площ надвишава допустимата за подпомагане с повече от 50%, помощта бива отказана за въпросната календарна година и се налага санкция за бъдещ период, като за срок от три години сумата се приспада при евентуални бъдещи плащания от страна на ДФЗ. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Необосновано с оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства и заключението по изслушаната СТЕ, административният съд приема, че процесното писмо е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Противно на приетото от съда, отказът по подаденото от касационния ответник заявление за финансово подпомагане по СЕПП, обективира фактически и правни основания за постановяването му с посочването на текста на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В уведомителното писмо и таблиците към него са отразени заявения за подпомагане БЗС, каква част от него е приета за недопустима за подпомагане и на какво основание. При това, тези данни кореспондират с приобщеното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е извършило проверка налице ли е наддеклариране и за каква част от имота. В този смисъл, установеното от фактическа страна обуславя извода, че правилно административният орган в уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не се установява съществен порок при постановяване на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Георги Стефанов Кехайов, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-130-6500/2011/30.06.2012 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С оглед направеното искане за присъждане на разноски и изхода от спора, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 300 лв за двете инстанции, ведно с направени разноски за вещо лице от 300 лв, или общо сумата от 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение