Решение № 14304 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10632/2009 г.

Решение № 14304 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10632/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Манол Стойнев Манолов от гр. Перник против решение № 157 от 30.05.2009 год., постановено по адм. д. № _ 105/2009 год. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 95 от 4.02.2009 год. на ВрИД началник на Първо РУ на МВР - Перник за отказ да му бъде издадено разрешение за закупуване на ловно гладкоцевно оръжие на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 5 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Поддържаните доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са изложени бланкетно от касационния жалбоподател. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено и прецизно събраните писмени доказателства. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът ВрИД началник на Първо РУ на МВР - Перник не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба по същество за неоснователна. С оспорения административен акт е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗКВВООБ. Издателят на акта се е мотивирал с обстоятелството, че през последните три години жалбоподателят Манол Манолов е настаняван два пъти в заведение за отрезвяване по чл. 78, ал. 1 от ЗМВР. Като фактически основания за издаването на заповедта са посочени две такива настанявания - на 14.02.2007 год. и на 5.03.2007 год. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и е съответна на целта на закона. Фактическото основание не се оспорва от жалбоподателя, но последният твърди, че второто настаняване в "заведение за отрезвяване" е било не по причина на употреба на алкохол, а поради личен конфликт със служител в звеното. Съдът се е мотивирал, че тези твърдения на Манолов са ирелевантни за законосъобразността на заповедта и събирането на доказателства в тази насока са неотносими. Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, като постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Решението е и обосновано. От данните към административната преписка се установява, че жалбоподателят е сезирал административния орган с искане за издаване на разрешение вх. № 9224/ 22.12.2008 год. В искането не са посочени нито конкретни причини, нито са изложени обстоятелствата, налагащи притежаването на гладкоцевно оръжие. При извършена служебна проверка е установено, че Манолов е настаняван два пъти в заведение за отрезвяване след употреба на алкохол. Същият е известен на органите на реда с агресивното си поведение и склонността си към злоупотреба с алкохол. Тези обстоятелства административният орган е приел като обосноваващи невъзможността жалбоподателят да носи огнестрелно оръжие и е отказал да издаде разрешение за това. Заповедта за отказ за издаване на разрешение за носене на оръжие е издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. Този текст предвижда отказ да бъде издадено такова разрешение в случаите на чл. 12 от специалния закон. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗКВВООБ, съгласно която разрешение не се издава, когато през последните три години два или повече пъти лицата са настанявани в заведение за отрезвяване по чл. 78, ал. 1 от ЗМВР. По преписката са приложени доказателства, които обосновават от фактическа страна прилагането на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗКВВООБ, с които е мотивирана хипотезата на "недоказана необходимост". В тежест на лицето е да оспори приложените доказателства, което жалбоподателят е направил пред административния съд. В производството пред първоинстанционния съд Манолов е поискал събиране на гласни доказателства, установяващи негови твърдения, че само веднъж е настаняван в отрезвително заведение поради употреба на алкохол. По същество той не отрича и второто си настаняване в "заведение за отрезвяване", но твърди, че това е станало на друго основание - личен конфликт с длъжностно лице от това заведение. Налице е и официален документ за факта на настаняването му, издаден от компетентния орган, който не може да бъде оборен със свидетелски показания. Твърдението на Манолов, че при второто задържане не е употребил алкохол, се оборва и от приложените по преписката косвени писмени доказателства - справка № 534/15.01.2009 год. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд - Перник в тази насока. Поради изложените съображения обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд