Решение № 16071 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15691/2009 г.

Решение № 16071 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15691/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 126 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Пенка Атанасова Велева от гр. Пазарджик чрез адв. Пейков, срещу заповед № РД-15-907 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните (МЗХ), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността й, тъй като дирекцията, в която заемала длъжност била запазена, а също и функциите на длъжността, която била изпълнявала. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните (министъра/ът), чрез своя процесуален представител - юрк. Влаевска, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Не се спори между страните, а и от заповед № РД-15-403 от 28.05.2007 г. на министъра на земеделието и горите за изменение на заповед № РД-15-1531 от 21.06.2000 г. се установява, че жалбоподателката е заемала длъжността "директор" с ранг VII старши на Областна дирекция "Земеделие и гори" (впоследствие Областна дирекция "Земеделие") - Пазарджик, която е била част от структурата на Министерството на земеделието и горите (сега Министерство на земеделието и храните). С обжалваната заповед № РД-15-907 от 13.11.2009 г. министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително правно основание за прекратяване на правоотношението. В случая посочването на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността, е достатъчно да мотивира решението на органа, тъй като съвпада с фактическото. С постановление на Министерски съвет № 265 от 10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.), и с издадения от министъра на земеделието и храните въз основа на делегирането по чл. 2, ал. 2 от това постановление, Устройствен правилник на Областните дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 2.02.2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 3.08.2010 г., изм., бр. 73 от 17.09.2010 г.) е направена съществена реформа в структурата на органите по поземлена собственост, сърцевината на която е превръщането на съществуващите дотогава териториални административни звена областни дирекции "Земеделие" (към Главна дирекция "Земеделие") на Министерството на земеделието и храните в институции (органи по поземлената собственост), а общинските служби по земеделие - от органи на Министерството на земеделието и храните в териториални административни звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" на всяка областна дирекция. § 13, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г.) изменя чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и също обявява Областните дирекции "Земеделие" за специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните, а общинските служби по земеделие - за териториални звена на Областните дирекции "Земеделие". В чл. 3, ал. 1 от Постановление № 265 на Министерски съвет от 10.11.2009 г. е предвидено, че областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Същият се назначава с договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието и храните - чл. 3, ал. 2 от цитираното ПМС. Правният анализ на посочените разпоредби от постановлението налага извода, че в новосъздадената Областна дирекция "Земеделие" не се предвижда длъжност "директор", която да се заема от държавен служител, а ръководството й се осъществява от директор, който е орган на изпълнителната власт. § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 265 на Министерски съвет от 10.11.2009 г. съдържа уредба за трудовите и служебните правоотношения на служителите в областните Дирекции "Земеделие" и в общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните в областните Дирекции "Земеделие", като разпоредбата препраща към предвидения за това ред по смисъла на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. Тази разпоредба обаче е неприложима по отношение на директорите на Областните дирекции "Земеделие", тъй като директорът, по силата на постановлението, вече не е на длъжност по служебно правоотношение, а на друго различно основание - като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. Според цитираната разпоредба от ЗА, за органи на изпълнителната власт се считат и: ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които притежават функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. В случая, по силата на Постановлението, директорите на Областните дирекции "Земеделие" са органи на изпълнителната власт. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че при извършена съпоставка на длъжностните характеристики - връчената на нея и тази, връчена на новоназначения директор след 13.11.2009 г. се установявало, че било налице почти пълно съвпадение в целите на длъжността, областите на дейност, както и в основните задължения. Предвид цитираната правна уредба, приета с постановлението, както и на основание препращащата разпоредба на чл. 3 от Постановлението към приложимостта на разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, в случая неотносимо за настоящото производство е обстоятелството относно наличието на пълна или частична идентичност на длъжностните характеристики за "Директор" на Областна дирекция "Земеделие", изготвени преди и след ПМС 265/2009 г., тъй като с влизането в сила на последното, не е налице правна възможност директорът на Областна дирекция "Земеделие" да бъде държавен служител по смисъла на чл. 2 от ЗДСл, както и не са налице основанията по чл. 87а от ЗДСл. При анализа на относимите за настоящото производство фактически и правни основания, посочени в оспорената заповед, се налага извод, че в конкретния случай са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Пенка Велева, заемаща длъжността "директор" в Министерството на земеделието и храните с месторабота Главна дирекция "Земеделие", Областна дирекция "Земеделие" - Пазарджик. Прекратяването на служебното правоотношение е извършено след влизане в сила на предприетите с Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните промени и при наличието на утвърдено към 13.11.2009 г. щатно разписание. С утвърденото ново щатно разписание в Министерството на земеделието и храните длъжността "Директор" на Областна дирекция "Земеделие" - Пазарджик, заемана от Пенка Велева, не фигурира. Такава длъжност, заемана по служебно правоотношение, е престанала да съществува, считано от влизане в сила на Постановление № 265 от 2009 г. на Министерски съвет от 13.11.2009 г. В случая е налице съкращаване на заеманата длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при наличието на законовите предпоставки, предвидени в тази разпоредба, а именно: длъжността е отпаднала като нормативно определена позиция и са премахнати функциите, задачите и задълженията на тази длъжност. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. (дължими от жалбоподателката) съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,