Решение № 211 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1232/2011 г.

Решение № 211 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1232/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производството е образувано по жалба на подсъдимата Е. С. К. срещу въззивно решение № 449 от 11.01.2011 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 700/2010 г., с което е била потвърдена първоинстанционна присъда № 8 от 29.03.2010 г., постановена от К. окръжен съд.

С първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 502/2008 г., подс. Е. К. e била призната за виновна по обвинението по чл. 343а ал. 1 б. Б вр. чл. 343, ал. 1 б. В от НК, за това, че на 09.04.2008 г. в[населено място] баня, обл. Кюстендил при управление на МПС - л. а. "Ф. Ф. " с ДК № КН 41 89 АН нарушила правилото за движение по 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Д. Дикниколова, за което на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б от НК й е било наложено наказание пробация с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от по шест месеца, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на гражданските ищци Т. Й. Ш. и Р. Й. С. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на майка им в размер на по 20 000 лева за всяка от тях.

Касационната жалба релевира касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. В обхвата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на материалния закон, се излагат съображения за липса на виновно поведение, тъй като причина за ПТП е неправомерното поведение на пострадалата на пътното платно, което при съобразеното с правилата за движение управление на МПС от страна на подсъдимата, е единствената причина за настъпването на произшествието. "Явната несправедливост" на решението се обосновава с факта, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата и отношенията между нея и гражданските ищци преди смъртта й. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Пред касационната инстанция защитата на подс. К. поддържа жалбата с всички изложени съображения в нея, както и искането си за отмяна на въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители счита, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като е доказано, че подсъдимата е управлявала МПС с несъобразена скорост, която е причината за ПТП. Намира, че при отмерване на присъдените обезщетения по гражданските искове са били отчетени от предходните съдебни инстанции състоянието на пострадалата и нейното съпричиняване на общественоопасния резултат.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата, като счита, че не се констатират твърдените в нея нарушения.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Жалбата на подсъдимата е неоснователна.

1. По отношение на твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон:

Касационната инстанция не намира да са допуснати твърдените нарушения на материалноправните разпоредби на НК.

Не е налице основание да се приеме, че настъпилото ПТП, причинило смъртта на В. Дикниколова, е резултат от "случайно деяние", поради което липсва виновно поведение на подсъдимата и тя да бъде оправдана на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. /Т. искане не се прави с касационната жалба, но то е изводимо от наведените доводи, а с такова правомощие разполага и касационната инстанция в случай, че констатира наличие на основания за това/. Безспорно е установено, че подс. К. се е движила в тъмната част на денонощието със скорост от 64 км/час на къси светлини. Те са й осигурявали възможност да наблюдава случващото се на платното за движение на разстояние от 35 метра. При това положение /движение на къси светлини/, за да може да спре в осветяваната зона от фаровете на автомобила си, подсъдимата е следвало да съобрази и скоростта си на движение, която да е не по-висока от 44 км/ч. Само при такава скорост, съобразена с всички обстоятелства по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, подс. К. е имала възможност да възприеме опасността на пътя - бутащата натоварена с клони количка пострадала, която се е движела попътно в дясната част на пътното платно, и да спре, без да настъпи удар. Вместо това тя е избрала да се движи със скорост 64 км/ч, която в случая, макар и законосъобразна /доколкото подсъдимата все още не е била навлязла в населеното място/, очевидно се е оказала несъобразена с конкретните условия на видимост. При това положение сама подсъдимата се е поставила в положение да не може да спре, за да избегне удара в момента, в който препятствието на пътното платно /в случая пострадалата/ бъде осветено от фаровете на автомобила.

Възможността подсъдимата да се възползва от нормата на чл. 15 от НК и да бъде оправдана би съществувала само в случай, че тя е управлявала правомерно своя автомобил. След като подсъдимата сама се е поставила в състояние на управление на МПС в нарушение на законови разпоредби, не би могла да претендира, че нито е бил длъжна, нито е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Поради това липсват основания за оправдаването на подс. К., тъй като деянието в никакъв случай не представлява "случайно" такова и няма основания за приложението на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Като законосъобразно е отказал да приложи чл. 15 от НК и е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия по обвинението по чл. 343а ал. 1 б. Б вр. чл. 343, ал. 1 б. В от НК вследствие на нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, което да е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

1. По отношение на твърдението на жалбоподателката за явна несправедливост на отмерените обезщетения по гражданските искове.

Недоволството на жалбоподателката от присъдените размери на обезщетенията от първоинстанционния съд и потвърдени от въззивния съд не намира опора в материалите по делото. В същото безспорно е установено, че в резултат на действията на подсъдимата - водач на МПС, нарушил правилото за движение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е била причинена по непредпазливост смъртта на В. Дикниколова - майка на гражданските ищци Т. Ш. и Р. С.. По делото не се спори пред инстанциите по фактите, че за настъпването на съставомерния резултат е бил налице и принос на самата пострадала, която се е движила по пътното платно на непредназначено за това място, лъкатушела е, бутайки количката натоварена с клони, както под въздействието на тежестта й, така и повлияна в значителна степен от алкохол / с алкохолна концентрация от 1,4 промила/. При така установените факти обосновано К. окръжен съд и С. апелативен съд са приели, че са налице условията за ангажиране на гражданската отговорност на подс. К. на осн. чл. 45 от ЗЗД. О. първоинстанционният е посочил, че при определяне на конкретните размери на обезщетенията отчита съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалата, като то е било потвърдено и от въззивния съд, който въз основа на доказателствата е приел, че не са налице основания нито за увеличаване на обезщетенията /по искане на гражданските ищци/, нито за намаляване на техните размери /по искане на подсъдимата/. По същество във въззивното решение съдът е приел като действия по съпричиняването на престъпния резултат същите, които е приел и първоинстанционния съд като елементи от фактическата обстановка на деянието. Този извод почива на доказателствената съвкупност, неоспорена от страните по делото. Съотношението, в което е редуцирано обезщетението, присъдено в полза на гражданските ищци, е обосновано с доказателствата по делото, намира опора в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и не е несправедливо. В тази насока въззивният съд е извършил вярна и обективна оценка на факторите, влияещи на гражданската отговорност, поради което и присъденото с присъдата обезщетение за неимуществени вреди на всеки от гражданските ищци е изцяло справедливо. Размерът от по 20 000 лева за претърпените неимуществени вреди от дъщерите на починалата са тези суми, които ще репарират понесените от тях болки и страдания от загубата на тяхната майка, и в същото време са съответни на виновното поведение и на подсъдимата, и на пострадалата. Поради това присъдените обезщетения по гражданските искове срещу подсъдимата не са несправедливи.

Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за отмяна или изменение на постановения въззивен съдебен акт.

С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение