Решение № 5423 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2011 г.

Решение № 5423 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на 1) Георги Димитров Колев, 2) Огнян Андонов Димитров и 3) Мария Атанасова Мутафова, като наследници на Георги Тодоров Калфов, против решение № 536/15.07.2011 г. на Министерския съвет, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Марица", на територията на община Свиленград, постановено на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с което е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част с площ от 4,351 дка от имот № 033007, целият с площ от 5,006 дка, находящ се в с. Капитан Андреево, м. "Саксон Алча", поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение. Ответниците по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни, изразяват становище за неоснователност на жалбата, тъй като административният орган е оценил имота съгласно чл. 32 ЗДС. Върховният административен съд - III отделение, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решението на МС е отчуждена част с площ от 4,351 дка от имот № 033007 целият с площ от 5,006 дка землището на с. Капитан Андреево, м. "Саксон Алча", която представлява нива, IV категория, собственост на наследодателя на жалбоподателите - Георги Тодоров Калфов. По искане на жалбоподателите съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждената част в размер на 1644 лева. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и на § 1а, т. 1 ДР на ЗДС въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, въз основа на 15 бр. сделки, вписани в службата по вписванията в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган. Съдът възприема писменото заключение на вещото лице, което е обективно изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а ДР на ЗДС. В конкретния случай, възприетата от административния орган оценка от оценителя, незаконосъобразно е извършена по метода, визиран в чл. 32, ал. 3 от ЗДС. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да се увеличи от 1590 лв. на 1644 лева. При този изход на делото с оглед незначителното уважаване на размера на обезщетението от поддържаното в жалбата, изплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение от 800 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, за което е направено възражение от ответната и заинтересованите страни. Същото следва да се намали до минималния размер от 450 лв., определен в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. На жалбоподателите ответната страна - МС, следва да заплати общо разноски в размер на 650 лв. (200 лв. за експертиза и 450 лв. за адвокатско възнаграждение). Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,