Решение № 7177 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14427/2010 г.

Решение № 7177 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14427/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Диагностично-консултативен център 2 - Русе" ЕООД - гр. Русе, представлявано от управителя д-р Емил Панайотов, срещу решение № 28/15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 187/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 29-04-225/17.03.2010 г. на директора на РЗОК - Русе, с която лечебното заведение е поканено да възстанови суми в размер на 3415,80 лв. и 1769 лв. поради надвишаване на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2009 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Русе, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и наведените доводи, намира следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "ДКЦ 2 - Русе" ЕООД писмена покана изх. № 29-04-225/17.03.2010 г. на директора на РЗОК - Русе, за възстановяване на сумите 3415,80 лв. и 1769 лв., получени без правно основание поради надвишаване на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2009 г., съобразно посочените стойности в поканата. За да потвърди обжалвания административен акт съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила, точно прилагане на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изложил е, че на НЗОК е възложено да определя за всяко тримесечие броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, специализирани медицински дейности /СМД/ и медико-диагностични дейности /МДД/ в съответствие с разполагаемите за тях средства. С чл. 42 и чл. 43 на сключения между "ДКЦ-2 Русе" ЕООД и НЗОК индивидуален договор № 18-0362/04.03.2009 г., са установени правила и рамки, в които лечебното заведение може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на лечебното заведение. В случая е установен както размера на превишените регулативни стандарти, така и тяхната парична равностойност - по бланка 3 превишението е в размер на 1769 лв., а по бланка 4 - превишението е в размер на 3415, 80 лв., или общо - 5184,80 лв. Като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативни стандарти брой, жалбоподателят е предизвикал плащания от бюджета на НЗОК над определените средства, поради който й е причинил щета, която следва да бъде възстановена. По съображения в този смисъл съдът е приел оспорения акт за законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е относимите доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия съдебен състав. Между лечебното заведение - касационен жалбоподател, и Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е сключен договор № № 18-0362/04.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, като клаузите по чл. 42 от този договор страните са уговорили условията и правилата, при които изпълнителят на медицинската помощ може да назначава извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности, по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуалните медицински стандарти за всеки лекар от лечебното заведение изпълнител и общо за изпълнителя, чрез подписан от тях протокол за определяне на РС за всяко тримесечие. Съгласно чл. 43 от договора броят/стойността в РС могат да се преразпределят между отделните дейности и лекари от лечебното заведение и могат да се надвишат с до 10%, а за I-III тримесечие допустимото превишение е с допълнителни 15%, което следва да се компенсира през следващото тримесечие. В случая безспорно е установено превишение на издадените направления за МДД и СМД над определените за второто тримесечие на 2009 г. с регулативни стандарти, като това изрично се признава и в касационната жалба. Поради това, в съответствие с клаузата по чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор лечебното заведение е длъжно да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по ал. 1 и ал. 2 на чл. 43 от договора. Изложените доводи в касационната жалба не са по тълкуването и прилагането на закона и индивидуалния договор на жалбоподателя, а по своята същност са възражения срещу възприето от законодателя разрешение по въпросите на регулативните стандарти. Тези доводи не са съобразени с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд, на което е основана и константната вече съдебна практика, че високоспециализираните дейности и медико-диагностичните дейности могат да бъдат изпълнявани безплатно за гражданите само до размера на утвърдените със съответния закон за бюджета на НЗОК средства. Превишението на тези средства представлява неоснователно плащане и е щета за НЗОК, която следва да бъде поправена от лицата, станали причина за това превишение. По изложените съображения първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските, тъй като съгласно чл. 141, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основателността на тази претенция се извежда от разпоредбите на чл. 143, ал. 1-4 АПК, приложими и за касационното производство съгласно чл. 228 АПК, както и от разрешението, дадено с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Предвид естеството на правния спор, дължимото възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален интерес в размер на 5284,80 лв. дължимото възнаграждение е в размер на 457,39 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,