Решение № 10521 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2015 г.

Решение № 10521 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Колева, против решение № 175 от 17.03.2015 г., постановено от Административен съд - Пазарджик, II състав, по адм. д. № 823/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касаторът твърди, че съдът неправилно е прочел и обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, с което е допуснал съществен пропуск, довел до неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на съдебния акт. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и претендира неговата отмяна. Ответникът - Кадифе Арифова Даудова оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Ч. Чавдаров, който с писмен отговор и с писмено становище пледира за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото съдът е отменил оспореното уведомително писмо от 13.08.2014 г. на ДФ "Земеделие", като погрешно е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила в хода на производството по издаване на акта, който извод според участващия по делото прокурор е неправилен. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 175 от 17.03.2015 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. № 02-130-6500/4506 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в обжалваната му част, и ответният административен орган е осъден да заплати в полза на жалбоподателката съдебно-деловодни разноски в размер на 710 лева. За да достигне до този резултат Административен съд - Пазарджик е приел, че при издаване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че не е извършена проверка и не е установен вида на заявените за подпомагане пасища - това дали са продуктивни или слабопродуктивни, каквато класификация същите следва да имат съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Освен това първоинстанционният съд е преценил, че в случая не е изготвен и приложен към преписката контролен доклад. В мотивите на обжалваното решение е изложено, че през 2014 г. е налице промяна на допустимия слой за подпомагане, за което жалбоподателката не е била уведомена по надлежния ред, не й е дадена възможност да се запознае с материалите и евентуално да направи възражения, които ако биха били разгледани, вероятно резултатите от уведомителното писмо биха били други. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, и допустимо, но е неправилно постановено. Това е така, защото с процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. № 02-130-6500/4506 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказано на заявителката Кадифе Арифова Даудова изплащане на субсидията по НР1 в размер на 2 740,86 лв., по СЕПП в размер на 6 868,67 лв., по НР2 в размер на 16,43 лв., както и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 3 002,14 лв. и по НР1 в размер на 2 433,21 лв. Оспореният отказ е обоснован с това, че при извършената проверка са установени площи и части от площи извън допустимия за подпомагане слой за пет от заявените парцели - пасища и мери, поради наличие в тях на нежелана растителност и на оголени терени, за които площи се отказва подпомагане и се налагат санкции за бъдещ период. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че в случая е извършена административна проверка чрез автоматизирани компютърни средства и пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели. Допустимият за подпомагане слой е получен в резултат на дистанционно проучване по самолетни снимки от м. август 2013 г. Вещото лице е констатирало, че няма данни заявените пасища към кой вид са класифицирани - дали са продуктивни или слабопродуктивни, както и кои критерии са прилагани при определяне на допустимия за подпомагане слой - за продуктивни или за слабопродуктивни пасища, тъй като при двата вида пасища допустимият слой би бил различен. Между страните няма спор относно обстоятелството, че за 2013 г. специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" е одобрен със заповед № РД-09-840/2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, а в последствие със заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и въз основа на одобрения с посочените заповеди специализиран слой Разплащателната агенция е извършила окончателната оторизация и плащания на площ за 2013 г. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че тези заповеди не са надлежно съобщени на заявителката, тъй като от доказателствата по делото и приетото заключение на вещото лице е видно, че с уведомително писмо, получено от нея на 16.04.2014 г., тя е уведомена за заповед № РД-09-114/27.02.2014 г., с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", като земеделската производителка е представила и възражение срещу първата заповед № РД-09-840/2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Следва да се има предвид и факта, че специализираният слой се одобрява след извършени административни проверки съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, с оглед на което е провеждано производство съгласно чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. и в конкретната хипотеза е изпълнено изискването за запознаване на земеделските производители с включените в специализирания слой площи и е дадена възможност за подаване на възражения. При извършените административни проверки чрез автоматизирани компютърни средства за посочените в заявлението данни в представляващата регистър на ИСАК система за идентификация на земеделски парцели (СИЗП) е установена недопустимост на заявени площи. При тези проверки не е извършена проверка на място, защото такава не е регламентирана задължително - чл. 28 от Регламент 1122/2009 г., от което следва, че е неприложим и чл. 37 от визирания регламент относно изготвяне на контролен доклад. При това положение настоящият съдебен състав счита, че са неправилни изводите на първостепенния съд за нарушения на изискванията по посочения регламент. Административните проверки по реда на чл. 20 от Регламент 73/2009 г. позволяват установяването на нередности и автоматично откриване чрез компютърни средства, включително с кръстосани проверки, на правата на плащане, за да се провери допустимостта на претендираната финансова помощ и наличие на основание за плащане, като данни за нередности, констатирани при кръстосаните проверки, могат да се следват от всяка друга подходяща административна процедура и при целесъобразност - от проверка на място. Тоест проверката на място е предвидена като възможност, приложима по преценка на административния орган. От съществено значение е и обстоятелството, че съобразно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. проверките на място следва да обхващат поне 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи по схемата, а не всички заявители. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на изложени правни и фактически основания за оспорения отказ, тъй като те се съдържат в акта, като приложените към него таблици съставляват неразделна част от уведомителното писмо и те сочат конкретните обстоятелства, обусловили постановения атакуван отказ. В случая основният спорен въпрос между страните е дали съдържанието на оспореното уведомително писмо съответства на заповед № РД-09-114/27.02.2014 г., с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", в частта й за процесните девет парцела, заявени от земеделската производителка. Отговор на този въпрос обаче не е даден в обжалваното решение, като в приетата по първоинстанционното дело експертиза вещото лице също не е дало заключение по този въпрос, а само е констатирало площите, заявени за подпомагане по СЕПП, по НР1 и НР2, размера на приетите за допустими площи, наддекларираните площи и процентът на наддекларираната към общата установена площ. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че правнорелевантните факти и обстоятелства по делото са останали неизяснени, което обстоятелство налага отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който следва да установи с експертиза налице ли е съответствие между обжалваната част от оспореното уведомително писмо и заповед № РД-09-114/27.02.2014 г., с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", в частта й за процесните парцели, заявени от Кадифе Арифова Даудова. Освен това вещото лице следва да извърши проучване при ответника и да даде заключение дали е извършена проверка относно вида на заявените за подпомагане площи - дали те са продуктивни или слабопродуктивни пасища. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение