Решение № 10069 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2014 г.

Решение № 10069 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Денница Димитрова срещу решение № 338 от 20.01.2014 г., постановено по адм. дело № 5674/2013 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин, чрез юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Денница Димитрова, подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетния Калоян Красимиров Панов, срещу заповед № ЗД-19 от 08.04.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин, гр. София. За да постанови решението си в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е установено, че след прекратяване на брака между касаторката Денница Димитрова и Красимир Панов, родителските права по отношение на малолетното им дете Калоян са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти, видно от изпълнителен лист от 11.01.2010 г. По молба на жалбоподателката Димитрова е издадена заповед за незабавна защита, с която на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, СРС забранява на Красимир Калоянов Панов, Калоян Красимиров Панов и Мария Георгиева Панова да приближават малолетното дете Калоян Красимиров Панов, жилището, в което то живее и местата за социални контакти и отдих на детето, на разстояние по-малко от 100 метра, до приключване на гражданско дело № 20143/2011 г. с влязъл в сила съдебен акт. С решение № III-117-52 от 10.04.2012 г. на СРС по гр. дело № 20143/2011 г. е отхвърлена молбата на Денница Димитрова за издаване на заповед за защита на сина й Калоян Панов срещу Красимир Калоянов Панов, Калоян Красимиров Панов и Мария Георгиева Панова и е отменена заповедта за незабавна защита от 16.12.2011 г. Съдебният акт е влязъл в сила на 20.02.2013 г., след като е потвърден с решение № 1231 на СГС, гр. отделение по гр. дело № 6272/2012 г. С молба вх. № ЗД-94-КК от 27.02.2013 г. до ДСП Красимир Панов е поискал оказване на съдействие за осъществяване на предварителна среща между него и сина му Калоян в неутрална обстановка и присъствие на социален работник, както и издаване на направление на майката, бабата от майчина страна и детето за работа с независими психолози с цел изчистване на конфликта между родителите и преодоляване на стреса при детето. На 01.03.2013 г. е бил изготвен Социален доклад рег. № ЗД-80/87, въз основа на който на Денница Димитрова, Калоян Красимиров Панов и Красимир Калоянов Панов са издадени направления за ползване на социални услуги "Психологически консултации". На 02.03.2013 г. в ДСП е проведена среща с теми: Режима на свиждане по график на детето Калоян Панов с бащата Красимир Панов и Планиране на следващи срещи от режима на детето с бащата. На срещата са присъствали майката Денница Димитрова и нейни близки, бащата на детето и негови близки, както и началникът на отдел "Закрила на детето" и водещият социален работник. Съставени са протоколи от среща № 1 и № 2, като първият е подписан с особено мнение от двамата родители. С писмо изх. № 105 от 19.03.2013 г. определеният за изпълнител на социалната услуга ЦОП "Бъдеще" е уведомил ДСП Люлин, че считано от същата дата се прекратява услугата "Психологически консултации", за която са издадени направления за Калоян Панов и майка му Денница Димитрова, тъй като не може да бъде осъществен контакт с нея. На 04.04.2013 г. е изготвен План за действие за детето Калоян Панов за срок от 6 месеца. Планът е бил подписан от бащата и на 05.04.2013 г. е бил предоставен на майката за обсъждане. На същата дата бил изготвен нов Социален доклад с № ЗД-80/122 относно издаване на заповед за ползване на социална услуга на детето Калоян и майка му Денница. На 08.04.2013 г. е издадена процесната заповед № ЗД-19 от на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД е наредено: 1. Денница Димитрова да ползва социална услуга "Психологически консултации" с цел осъзнаване възможните последици за детето при производства по ЗЗДН; възстановяване и укрепване връзката баща - дете; превенция на родителското отчуждение към ЦОП "Бъдеще" и 2. Майката Денница Димитрова се задължава да води и сина си Калоян Панов на индивидуална психологическа работа при същия доставчик. В мотивите на заповедта е отбелязано, че въпреки издадените направления за ползване на социалната услуга майката не сътрудничи на специалистите от ЦОП "Бъдеще", които с писмо вх. № ЗД-63 от 22.03.2013 г. са уведомили ДСП Люлин, че услугата се прекратява. Неправилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна. В обжалвания административен акт липсват фактически основания за издаването му. Нарушена е императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно която един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите основания. Нарушено е изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 7. Издаденият административен акт не съдържа срока на действие и начина на изпълнението му. В него не е посочено, че подлежи на обжалване, както и в какъв срок. Административният съд неправилно е приел, че настоящата касаторка Димитрова е препятствала както контактите на бащата с детето, така и възможността за прилагане на предвидената мярка. От приложените по делото болнични листа № 3102181 от 04.03.2013 г. и № 3102195 от 08.03.2013 г. се установява, че Денница Димитрова е боледувала от остра инфекция на дихателните пътища. От представените епикризи и болничен лист за детето Калоян Панов е видно, че същото е било болно през процесния период. От писмо изх. № 105 от 19.03.2013 г. от ЦОП "Бъдеще" до ДСП Люлин е видно, че Димитрова е уведомила органа за невъзможността на детето да посещава ЦОП "Бъдеще" поради заболяване. Не са налице писмени доказателства, удостоверяващи невъзможността на социалния работник да осъществи контакт с майката или декларирано от страна на майката нежелание за прилагане на конкретни мерки за закрила. Дори напротив - в протокол № 2 от 02.03.2013 г. е отразено, че Денница Димитрова е изразила желание да ползва социални услуги. Съгласно чл. 14 от ППЗЗДет. социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост. Според чл. 16а от ППЗЗДет. въз основа на направената оценка социалният работник изготвя план за действие, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила, като планът за действие се съгласува с родителите на детето, с настойника, с попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, ако това не противоречи на интересите на детето и не нарушава правата му. В настоящия случай се установява, че такъв план е предложен на майката Денница Димитрова за мнение и обсъждане на 05.06.2013 г. - едва след издаването на направлението за ползване на социална услуга и издаването на оспорената заповед. Това сочи на нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт, което го прави незаконосъобразен. Като е постановил решението си в обратен смисъл и е достигнал до други правни изводи, различни от тези на настоящата инстанция, административният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповед № ЗД-19 от 08.04.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин, гр. София. В случая са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 200 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,