Решение № 5396 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Л. В., чрез адв. Чорбаджийски като процесуален представител, против решение № 61 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 196/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1814/29.10.2024 г., издадена от кмета на община – Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което по същество да се отмени оспорената заповед, евентуално - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът претендира присъждане и на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът– кметът на община Благоевград, чрез пълномощника си гл. юрк. Спасова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 1814/29.10.2024 г. на кмета на община – Благоевград, издадена на основание чл. 195, ал. 1 и ал. 4 и чл. 196, ал. 1 - 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с която на В. е наредено в 30- дневен срок от влизане в сила на акта: 1.1. да премахне съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, които водят до кухненската мивка и ги възстанови с нови на местоположението съгласно одобрените инвестиционни проекти за сградата и 1.2. да предприеме необходимите ремонтни и възстановителни дейности в жилището на М. Д. Т. съгласно чл. 195, ал. 7 ЗУТ, тъй като със своите действия при извършване на вътрешното преустройство с прокарването на нова ВиК инсталация е довела до нанасянето на материални щети и увреждане на имота й. С обжалваното решение оспорването срещу заповедта е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195, ал. 4 ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че невръчването на констативния протокол лично на адресата, не го лишава от възможността да изложи своите възражения, както и да ангажира исканите от него доказателства в съдебната фаза на процеса, което жалбоподателят е сторил. Приема, че административният акт е издаден, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и че в хода на съдебното производство оспорващият не представя доказателства, които да оборят констатациите, съдържащи се в констативния протокол. Като се позовава на приетото по делото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, обосновава извод за изпълнение на предпоставките, предвидени в посоченото от административния орган правно основание по чл. 195, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗУТ. Посочва, че под "добро състояние" по смисъла на чл. 195, ал. 4 ЗУТ следва да се разбира, че строежът е технически функциониращ и безопасен, поддържан така, че да не създава опасност за здравето и живота на хората, без видими значителни дефекти, които водят до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ (носимоспособност, устойчивост, безопасност при пожар, хигиена и др.). Според съда в случая безспорно е налице необходимост жалбоподателката да премахне съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, представляващи строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, които водят до кухненската мивка и ги възстанови с нови на местоположението съгласно одобрените инвестиционни проекти за сградата, както и да предприеме необходимите ремонтни и възстановителни дейности в жилището на М. Д. Т., съгласно чл. 195, ал. 7 от ЗУТ, тъй като със своите действия при извършване на вътрешното преустройство с прокарването на нова ВиК инсталация е довела до нанасянето на материални щети и увреждане на имота й. Излага съображения, че целта на закона може да се постигне и като се направят предписанията по чл. 195, ал. 4 ЗУТ до собственик на обект по ал. 1, който не се поддържа в добро състояние, като същият се задължи да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на обекта, каквито са дадени с оспорената заповед. Решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Незаконосъобразен и необоснован е направеният извод относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Настоящият състав приема, че не е спазено императивното изискване на чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица. Съгласно цитираната разпоредба комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави, или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не е изслушала жалбоподателката като заинтересовано лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. До жалбоподателката не е отправяна покана за изслушване преди изготвяне на констативния протокол от 02.08.2024 г. С. В. е уведомена от кмета на община Благоевград за провежданото административно производство и за съставения констативен протокол с нарочно писмо от 25.09.2024 г., което е изпратено по пощата, но не е потърсено. Извършеното по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ съобщаване не е редовно, тъй като не е удостоверено по надлежния ред - с подписите на две длъжностни лица, че заинтересованото лице не е намерено на посочения от него адрес. Процедурата по ЗУТ е специална. Изискването за изслушване от комисията е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита правата на собствениците на строежа, като по този начин се гарантира участието им за изясняване на обстоятелствата по случая. Ако това изискване беше изпълнено, изводите на комисията биха могли да бъдат различни и оспорената заповед би могла да има друго съдържание. В случая липсва надлежно отправена до жалбоподателката като адресат на заповедта покана за изслушване, което не може да бъде санирано с изготвеното съобщение за поставяне на писмо от 25.09.2024 г., ведно с констативния протокол и бланка за изразяване на становище, на таблото за обявления на Общинска администрация, на интернет-страницата на община Благоевград и на входната врата на самостоятелен обект с идентификатор 04279.614.230.1.2 по КК на гр. Благоевград. Допуснатото нарушение на регламентираните императивни изисквания в специалния закон се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, което съставлява достатъчно основание за отмяна на оспорения акт. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания за това е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства. Административният акт е издаден на основание чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Според разпоредбата кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика на сграда, която не се поддържа в добро състояние или поради аварии или други обстоятелства е застрашена от увреждане или разрушаване, да извърши в определен срок необходимите ремонти или възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Цитираният текст предвижда задължителните ремонтни и възстановителни дейности да бъдат възложени на собственика, който съгласно чл. 195, ал. 1 ЗУТ е длъжен да поддържа строежа в добро техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Предмет на заповедта е самостоятелен обект с идентификатор 04279.614.230.1.2, находящ се на втория етаж в жилищна сграда, който обект е собственост на жалбоподателката С. В.. В случая е установено, че в това жилище е извършено вътрешно преустройство без строителни книжа, изразяващо се в премахване на вътрешна тухлена стена между хола и стаята (детска), промяна на предназначението на тази стая в кухня, като в резултат на извършените строителни работи е монтирана кухненска мивка и е изградена нова ВИК инсталация, свързваща кухненската мивка на новообособената кухня с вертикалните ВиК тръби. Прекараните тръби по пода не са положени в предпазни тръби, служещи като кожух съгласно изискването на чл. 43, ал. 5 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Водопроводната тръба от кухненската мивка влиза в пода под шкафа и оттам върви по пода на хола и на бившата кухня и стига до тръбата на вертикалния водопроводен клон. Канализационната тръба от мивката на новообособената кухня също влиза в пода на хола и през пода на банята стига до вертикалната канализационна тръба. Установените от вещите лица теч и влага на тавана в помещенията на жилището с идентификатор 04279.614.230.1.1 на първия етаж на сградата, собственост на М. Т., идва от ВиК тръбите на новообособената кухня на втория етаж в участъка, преминаващ по пода на жилището на втория етаж. При тези факти следва да се приеме, че предпоставките на чл. 195, ал. 4 ЗУТ не са изпълнени. Кметът на общината разполага с компетентност да издава заповеди за премахване само в определени законови хипотези, каквато настоящата, видно от мотивите на административния акт, не е - касае се за незаконен строеж, изпълнен без строително разрешение, което не осъществява предпоставките на основанието, по силата на което е издадена заповедта. При изграждане на строеж при липса на необходимите за това книжа със задължаване на собственика да възстанови положението съобразно одобрените за сградата инвестиционни проекти са приложими разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. В случая извършеното преустройство на жилището на касатора води до извода за несъответствие между фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Изпълнението на вътрешно преустройство, влючващо и изграждането на нова ВиК инсталация, съставлява незаконност на този обект по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, която би била основание за премахването му, но по различен процесуален ред, уреден в глава Двадесет и първа на ЗУТ - "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство". Основанията по чл. 195, ал. 4 ЗУТ и съответно редът по тази разпоредба са приложими тогава, когато съответният строеж не се поддържа в добро състояние и при възникване на обстоятелствата по ал. 3 - аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, но извън хипотезите на незаконност, уредени в чл. 225, ал. 2, т. 1-6 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", което сочи, че целта на законодателя е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях, а при неизпълнение на това задължение и при осъществяване на определените нормативни условия да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване, съответно да ги ремонтират или премахнат по административен ред. Като лице, чиито действия чрез извършеното вътрешно преустройство са довели до увреждане на жилището на първи етаж от сградата, касаторът несъмнено носи имуществена отговорност за това, но тази отговорност не може да бъде реализирана по административен ред на основание чл. 195, ал. 4 ЗУТ, тъй като според цитирания текст поддържането, възстановяването и заздравяването на строежа са задължения на неговия собственик. Жалбоподателката не може да бъде задължена да извършва ремонтни и възстановителни дейности в чуждо жилище съгласно чл. 195, ал. 7 ЗУТ. Наведените в тази връзка възражения в касационната жалба са основателни. Отделно от това в случая не се доказва настъпването на авария на строежа, в която хипотеза е приложима цитираната разпоредба. Изложеното налага заключението, че заповед № 1814/29.10.2024 г., издадена от кмета на община Благоевград, с която е наредено жалбоподателката С. В. като извършител на вътрешното преустройство в собствения си самостоятелен обект в жилищна сграда на втория етаж, да премахне изградените водопроводни и канализационни отклонения, водещи до кухненската мивка и да ги възстанови с нови на местоположението съгласно одобрените инвестиционни проекти за сградата, както и да предприеме необходимите ремонтни и възстановителни дейности в жилището на М. Т. съгласно чл. 195, ал. 7 ЗУТ, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Административният акт не съответства и на целта на закона, тъй като смисълът на разпоредбите на чл. 195, ал. 1-4 ЗУТ е да се създадат предпоставки по административен ред да бъдат задължени собствениците на строежи да ги поддържат в добро техническо състояние и своевременно да предприемат действия за тяхното възстановяване и заздравяване. Цитираните текстове обаче не са средство за административна намеса в гражданскоправни спорове и отношения с цел постигане на вероятна житейска справедливост. Ето защо, като достига до заключение в обратния смисъл и приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение на Административен съд – Благоевград е неправилно. Същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал.1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Благоевград да бъде отменена. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото, община Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя В. разноски за двете инстанции в в размер на 2036,58 евро, представляващи евровата равностойност на 80 лева - държавни такси, 2703,20 лева - депозити за вещо лице и 1200 лева - възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,