Решение № 14728 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2009 г.

Решение № 14728 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Евден Райков от гр. София срещу Решение № 273 от 29.04.2009 г. по адм. д. № 566/2008 г. на Административен съд - София област. С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците Петър Григоров и Надя Манова оспорват касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 460/14.05.2008 г. на кмета на Община Своге, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е разпоредено премахване на "паянтова дървена барака - без основи с дървена скелетна конструкция и площ от 5,40 кв. м. "от собственика Петър Григоров, навлизаща в УПИ V-449 в кв. 30 по плана на с. Владо Тричков, Софийска област, която възпрепятства изграждане на разрешена с Разрешение за строеж № 28/08.03.2007 г. ограда и е неподходяща по местоположение, разположение, вид и материали. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на заповедта не е мотивирано от фактическа страна наличието на хипотезата на ал. 5, чл. 195 ЗУТ, тъй като единственият мотив е за препятствие на изграждане на разрешена по съответния ред ограда, а навлизането на процесната барака в съседен УПИ V-449 е опровергано от приетата по делото експертиза. С подробни мотиви, съдът е проследил фактическото и регулационно състояние на границата на имотите (УПИ V-449 и УПИ VI-450, 451) и е направил обоснован извод за разминаване на отстоянията по регулацията и карнета. Установено е, че процесната барака не попада в УПИ V-449, от което следва незаконосъобразност на заповедта на кмета по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали са спазени процесуалноправните разпоредби по неговото издаване, в приложимата редакция на закона. Правилна е преценката на съда за приложимата редакция на ал. 5 на чл. 195 ЗУТ, а именно:редакцията след изм. с бр. 61/2007 г. на "в, съгласно която "Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". Възприетото от административния орган основание по ал. 5 за издаване на заповед за премахване следва да бъде мотивирано от фактическа и правна страна, а не е достатъчно само визирането на "неподходящ по местоположение и разположение" обект. В този смисъл е изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като липсата на такива съставлява нарушение на чл. 146, т. 2 АПК и е основание за отмяна поради незаконосъобразност. Предвид това и безспорното обстоятелство, че Заповед № 460/14.05.2008 г. на кмета на Община Своге е мотивирана единствено с неподходяща по местоположение барака и то поради "навлиза" в съседен УПИ V-449 в кв. 30, което е оборено в съдебната фаза на производството, извода за нейната незаконосъобразност е обоснован и правилен. Освен това, заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ се издава "в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите", а настоящата е издадена поради възпрепятстване изграждане на разрешена с Разрешение за строеж № 28/08.03.2007 г. в полза на собственика на съседния имот ограда, която причина не мотивира някое от цитираните по-горе хипотези. По отношение на посоченото в заповедта, че бараката е неподходяща по вид и материали няма каквито и да било фактически констатации както в заповедта, така и в съпътстващ нейното издаване документ - протокола от 13.05.2008 г. Доводите по касационната жалба за точното местоположение на границата между имотите касаят спор за собственост и са ирелевантни в настоящото производство. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решението като правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК