Решение № 5787 от 14.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ядки Начев ЕООД, чрез процесуален представител адв. Н. Василев срещу решение 3663/07.06.2021 г., постановено по адм. дело 1593/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С896-0452609/26.01.2021 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект павилион за ядки, находящ се в гр. София, ул. Алабин 13, стопанисван от Ядки Начев ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че наложената санкция е явно несправедлива и прави искане за намаляване на срока на наложената с оспорената заповед мярка. Касаторът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба началникът на отдел Оперативни дейности гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. Недков, я оспорва като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение моли като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-С896-0452609/26.01.2021 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект павилион за ядки, находящ се в гр. София, ул. Алабин 13, стопанисван от Ядки Начев ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 17.01.2021 г. в 13:32 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион за ядки, стопанисван от Ядки Начев ЕООД, е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 100 гр. ядки на обща стойност 3,60 лева, платени в брой от орган по приходите. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0452609/17.01.2021 г. На първо място съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за безспорно, че е установено извършеното нарушение и са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на процесната ПАМ. В тази връзка излага мотиви, че в оспорения акт е налице съответствие между фактическите и правните основания за налагане на мярката, като същите са описани в пълнота. Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил и съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на търговският обект и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, а също и предвид обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, защото поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и бюджетните приходи. Решаващият състав счита, че в оспорената заповед са посочени целите, които следва да бъдат постигнати с налагането на ПАМ, което е достатъчно обосноваване относно продължителността на срока на мярката. Съдът е посочил, че срокът на мярката се определя по целесъобразност от органа, като в конкретния случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона. С оглед изложеното обоснова извод, че при издаване на оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалния административния акт и оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. В допълнение първоинстанционният съд излага съображения, че в случая не е налице възможност за прилагане на нормата на чл. 186а ЗДДС (в сила от 12.12.2020г.), тъй като за управление на продажбите си в този обект търговецът не е избрал и не използва софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС, т. н. софтуер за управление на продажби в търговските обекти /СУПТО/, изрично посочено в оспорения акт и в тази връзка намира, че не са налице фактическите основания за приложението на разпоредбата на чл. 186а от ЗДДС изключваща налагането на ПАМ при първо нарушение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По делото е установено, че на 17.01.2021 г., органите по приходите са извършили оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС павилион за ядки, стопанисван от Ядки Начев ЕООД, която е документирана с ПИП сер. АА 0452609/17.01.2021 г. При проверката е издаден дневен отчет за 17.01.2021 г., видно от който се установява, че процесната продажба на стойност 3,60 лева не е регистрирана, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 4 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В случая от събраните доказателства се установява, че цената е заплатена в брой, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство в обекта. Установено е само, че плащането не е намерило отражение във въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, но и не и че е налице разлика в касовата наличност в размер на 203,90 лева, посочена от органа в мотивите относно продължителността на срока. Видно от обясненията, дадени от управителя на Ядки Начев ЕООД, в деня на проверката / 17.01.21г./ е налице пропуск да бъде въведена служебно в касата сума в размер на 200 лева, но това обстоятелство не е обсъдено от първоинстанционния съд. В обяненията си лицето твърди, че при започване на работа винаги внася 200 лева, служебно в касата.Същевременно не са представени и други доказателства от проверяващия орган в обратната насока, чрез изискване на доказателства за реализирани обороти от търговеца, съответно за служебно въведени суми по дневни отчети. В тази насока е приетия по делото дневен отчет за 17.01.2021г., от който се установява, че няма служебно въведени суми в касата на обекта стопанисват от търговеца. Същевременно в ПИП от 17.01.2021 г. е посочено въвеждане на пари в каса 200,30 лева. Обвързващата съда доказателствена сила на ПИП от 17.01.2021 г. за извършена проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от административния орган. При така установеното, не се установява факта, че в момента на проверката е установена положителна касова разлика, посочена като мотив в обжалваната ПАМ за определяне продължителността на срока на наложената мярка. Продължителността на мярката следва да е съобразена с тежестта на конкретното нарушение, както и с целите по чл. 22 ЗАНН. Оспорената в настоящия случай заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена поради констатирано неотчитане на продажба и установена положителна разлика /което, както се посочи по-горе в мотивите не е безспорно установено/. При тази фактическа установеност органът е длъжен да приложи административната принуда, като мотивира определения срок и с други конкретни обстоятелства. Задължението за излагането на мотиви от административният орган произтича от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, както и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Изложените в оспорената заповед мотиви не отговарят на посочените изисквания, което препятства преценката на съда относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона съгласно чл. 169 АПК. Административният орган е посочил размера на неотчетената продажба, както и работното време и данните за местоположението на обекта, като липсват други факти, индивидуализиращи констатираното нарушение и организирането на дейността от търговеца, които позволяват да се направи извод за конкурентността на предлаганите стоки спрямо сходни такива, реализираните обороти от търговеца и др. Искането от страна на касатора за изменения на срока за прилагане на процесната мярка е неоснователно. Както се каза по горе, определянето на срока на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 ,т.1, б. а ЗДДС, в рамките на предвидения от закона срок до 30 дни, е в оперативната самостоятелност на органа по приходите. Съгласно чл. 169 от АПК в случаите когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Ако установи незаконосъобразност на акта, съдът следва да го отмени изцяло, а не частично, като намали определения срок. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново по същество на спора, като се отмени принудителната административна мярка. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, първо отделение,