Решение № 13519 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2013 г.

Решение № 13519 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Веселинка Мирева Атанасова, от гр. София, срещу решение № 2149 от 01.04.2013 г. по адм. д. № 14536/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 16 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директора на Столично управление "Социално осигуряване", не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2149 от 01.04.2013 г. по адм. д. № 14536/2012 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 16 състав, е отхвърлил жалбата на Веселинка Мирева Атанасова, от гр. София, срещу решение № РО - 780 от 23.11.2012 г. на Директора на СУ "Социално осигуряване". Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По делото не е имало спор, че трудовото правоотношение между Атанасова и 97 СОУ "Братя Миладинови", гр. София, е било прекратено, считано от 14.09.2012 г. На 15.10.2012 г. безработното лице е подало до СУ "Социално осигуряване" заявление вх. № 214-00-7519, с което е поискало отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54 а, ал. 1 КСО. При извършената от органите на СУ "Социално осигуряване" проверка е констатирано, че Атанасова не отговаря на изискването за нея да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко девет месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което е постановен отказ за отпускане на исканото обезщетение. Този извод не е опроверган от жалбоподателката в производството пред първоинстанционния съд. Петнадесетте месеца преди уволнението включват периода 14.06.2011 г. до 13.09.2012 г. С решение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 3702/2003 г., Софийският градски съд, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, е признал за незаконно уволнението на Веселинка Мирева Атанасова, отменил е заповед № 605 от 13.10.2000 г. на директора на 97 СОУ "Братя Миладинови", гр. София и я е възстановил на заеманата до уволнението длъжност "учител по изобразително изкуство". Това решение е влязло в сила на 04.06.2012 г. Жалбоподателката е възстановена на работа, считано от 23.08.2012 г. и е работила до 14.09.2012 г. Следователно последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването включват като първи правнорелевантен период този от 14.06.2011 г. до 22.08.2012 г. включително, през който на лицето се зачита осигурителен стаж, но осигурителните вноски са в размерите за фонд "Пенсии", за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за Учителския пенсионен фонд. В тази връзка са изричните разпоредби на чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 КСО. Това означава, че работодателят нито внася, нито дължи внасянето на вноски за фонд "Безработица" за тези лица. При цитираната категорична нормативна уредба, съдът не е бил длъжен да събира доказателства дали осигурителят е внесъл цитираните вноски и не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение. Писмо изх. № 20-00-4891 от 03.01.2013 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП, прието като доказателство по първоначалното дело, не променя цитираната фактическа обстановка. Употребеният в него израз "Преведени са и дължимите осигурителни вноски" следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 КСО, тъй като в тях се определя кои са "дължимите" вноски. Казаното се отнася и за приложените към това писмо справки за осигуреното лице. Вторият правнорелевантен период обхваща 23.08.2012 г. до 14.09.2012 г., през който Атанасова е осигурена за всички осигурени социални рискове, включително и за безработица, но само този период не е достатъчен за пораждане на правото на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО, тъй като подалата заявление не отговаря на предвидените в този текст изисквания. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил цитираните в тези мотиви разпоредби на материалния закон, поради което подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение - се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред тази инстанция разноски в полза на касаторката не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,