Решение № 7380 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2010 г.

Решение № 7380 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2010 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Маргарита Цекова Пешева и Мариана Димитрова Цветкова, двете от гр. Враца срещу решение № 57 от 2.07.2010 г., постановено по адм. дело № 145 по описа за 2010 г. на Административен съд, Враца, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 01 от 4.02.2010 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), с което решение на основание чл. 22, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 3, т. 3 от ППЗОЗЗ не утвърждава площадка за проектиране и отказва промяна на предназначението на земеделската земя, представляваща имот № 001023 в землището на с. Паволче, общ. Враца. Касаторите твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208 и сл. от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба като сочи, че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства и конкретно изготвената по делото експертиза, както и, че били спазени изискванията на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ППЗОЗЗ. Твърди, че изобщо няма включване в горския фонд на процесния имот, за който поддържа твърдение, че е земеделска земя. Липсвали основания по чл. 22, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 3, т. 3 от ППЗОЗЗ. Искат отмяна на съдебното решение и да се разгледа спора по същество като се отмени решение № 1 от 4.02.2010 г., т. II на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и се промени предназначението на имота. Ответникът - Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, представлявана от председателя и процесуалния представител оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор от 30.07.2010 г. и в съдебно заседание. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие" Враца, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и решението за правилно. Заинтересованата страна - Държавно горско стопанство Враца не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение № 01 от 4.02.2010 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), с което решение на основание чл. 22, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 3, т. 3 от ППЗОЗЗ не утвърждава площадка за проектиране и отказва промяна на предназначението на земеделската земя, представляваща имот № 001023 в землището на с. Паволче, общ. Враца. За да отхвърли жалбата съда е приел, че промяна на предназначението на земи, включени в горския фонд, какъвто бил процесния случай, следвало да бъде извършено по реда на Закона за горите и Правилника за приложението му. Независимо, че земята била възстановена по реда на ЗСПЗЗ, в решението на поземлената комисия било изрично вписано ограничение на ползването по реда на Закона за горите и Правилника за прилагането му, поради което по отношение на тази земя намирали приложение всички изисквания на специалния закон. Предвид което е приел, че не може да се допусне промяна на предназначението на земя, макар и възстановена по ЗСПЗЗ, когато тя (земята) съставлява гора или е терен, включен в горския фонд. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените нарушения на материалния закон. Спорният по делото въпрос фактически се свежда до статута на имота, предмет на искането за промяна на предназначението по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Касационните жалбоподателки поддържат тезата си пред първата инстанция, а именно, че процесния имот от 4.5 дка им е възстановен като земеделска земя с план за земеразделяне и никога не е бил включван в горския фонд. От събраните по делото доказателства, както и от заключението на техническата експертиза съдът е приел, че имота всъщност представлява гора, а не земеделска земя. Този негов извод е обоснован и правилен. В случая е безспорно, че имотът е възстановен по ЗСПЗЗ в нови реални граници с план за земеразделяне, но понастоящем попада в отдел 608б от горския фонд, идентичен с отдел 128/подотдел "е" от действащия лесоустройствен проект на Държавно лесничейство Враца от 2004 г. От данните по делото също така се установява, че посоченото разминаване се дължи на констатирано несъответствие между цифровите модели на картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ с цифровия модел на горския фонд. Това несъответствие е отчетено и отстранено по реда на чл. 17, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ и в картата за разпределение на териториите от горския фонд е отбелязано, че процесния имот всъщност попада в горския фонд. Така са съвместени цифровите модели на картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЛУП от 1993 г. По тази причина са несъстоятелни възраженията на касаторите, че не е проведена процедура за промяна на предназначението на собствения им земеделски имот и включването му в горския фонд, тъй като имота изначално е представлявал гора и неправилно е отразен в картата на възстановената собственост. Впоследствие тази грешка е отстранена и понастоящем имотът попада в горския фонд на основание протокол от 12.04.2000 г. за уточняване на граници на горски и поземлен фонд и приложен списък № 2, в който имот № 001023 е посочен като иглолистна гора. В обяснителна записка към протокола по чл. 17, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ е отбелязано, че са отстранени несъответствията по налагането един върху друг на цифровия модел на ЛУП и плана за земеразделяне и като краен резултат е изчертана актуализирана карта на горския фонд. Както законосъобразно е посочил първоинстанционният съд, основната предпоставка, за да бъде постановена исканата промяна по ЗОЗЗ е земята да е земеделска. Като е приел, че се касае не за земеделска земя, а за гора, за която важат ограниченията на ползването по ЗГ и ППЗГ, административният орган правилно е отхвърлил искането на основание чл. 22 от ЗОЗЗ. Всякакви възражения, касаещи включването на имота в ЛУП, не са предмет на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,