Решение № 8133 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13473/2013 г.

Решение № 8133 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13473/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1705/25.07.2013 г. по адм. д. № 829/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161203765/20.11.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 4744,08 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Луксори мебел" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161203765/20.11.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 4744,08 лв с лихви за периода м. 11 - 12.2011 г. и м. 1 - 2.2012 г. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС по 4бр. фактури за цената на автомобил "Ауди А7" с 3 + 1 места по лизингов договор, регистриран в КАТ като товарен, категория N1 на основание ЕО сертификат за съответствие на производителя. Извършена е проверка на автомобила от ревизиращите органи, обективирана в протокол за насрещна проверка, в който е описан автомобила и са цитирани част от обясненията на управителя за използването на автомобила за презентации, пренасяне на каталози, мостри, консумативи, документи и ежедневно пътуване до работата. В РА е прието, че автомобилът не е преустроен в товарен и на основание § 1, т. 18 ЗДДС в приложимата редакция от ДВ бр. 95/2009 г. представлява лек автомобил и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за лизинговите вноски. За да уважи жалбата против РА съдът е приел, че по фактурите са платени вноски за цената на автомобила по финансово обвързан лизинг с опция за изкупуване на автомобила след изтичане на срока на договора. Приел е, че автомобилът е вписан в сметка 204 - транспортни средства и представлява ДМА на ревизираното лица. Според съда за определяне характера на автомобила следва да се има предвид ЗДвП, по който автомобилът е регистриран като товарен въз основа на представения сертификат за съответствие от производителя, в който автомобилът е посочен с категория N 1. Приел е също, че позоваването в РА на Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа на ЕС е неоснователно, тъй като спорът не е за внос или износ. За да не приложи чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и § 1, т. 18 ЗДДС съдът се е позовал на решението дело С-118/11 на СЕС и е приел, че автомобилът се използва за икономическата дейност на дружеството и след като е регистриран от КАТ като товарен в РА неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури за лизинговите вноски. Неправилен е изводът на съда, че определящо за характера на автомобила е удостоверението за регистрация в КАТ, а не съответствието на техническите характеристики на автомобила с § 1, т. 18 ЗДДС. В допълнителната разпоредба на закона е дадено легално определение на понятието"лек автомобил" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и позоваване на правната уредба в ЗДвП и Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа на ЕС е неоснователно. Независимо от това крайният извод на съда е правилен предвид практиката на СЕС, която съдът правилно е взел предвид при решаване на спора, с който е сезиран. Позоваването на решението по дело С-118/11 на СЕС е основателно. В него СЕС приема, че финансовият лизинг на автомобил има икономически резултат като наемането на автомобил. Прието е също, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за получаване на автомобила от лизингополучателя следва да е установена пряка и непосредствена връзка между доставката на автомобила и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. СЕС приема в т. 63 от решението си, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. В обясненията си управителят на ревизираното дружество е посочил, че използва автомобила за срещи с доставчици и клиенти, за транспортиране на каталози, мостри от кожа и текстил, документация, презентация на продукти на дружеството и ежедневно пътуване до работното място. Касаторът поддържа, че използването на автомобила за ежедневно пътуване до работното място не превръща автомобила в товарен. Предвид чл. 70, ал. 3, т. 2 и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС използването на автомобила за ежедневно пътуване до работното място не представлява безвъзмездна доставка и дейност извън икономическата дейност на ревизираното лице. В ревизионното производство и в производството пред съда не са събрани доказателства автомобилът да е ползван за нужди, различни от икономическата дейност на предприятието, поради което съдът като е отменил РА в посочената част е постановил решение съобразено с европейската практика по Директива 2006/112/ на Съвета относно Общата система на данъка върху добавената стойност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски за касационната инстанция е недоказано, тъй като не са представени доказателства за извършване на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,